Балада за Чейси Лейн *

* не, не, няма много общо с едноименната песен.

Тя е гадна кучка, но за малко да я обикна...

Тц, не ми харесва това начало.

Може би трябва да започна от там, че една от лошите ми черти е, че не оценявам хората около мен преди да ги загубя. Разбира се сега изниква въпроса какво по дяволите съм загубил в случая...

Та тя живееше през една врата от мен. Ако Малкият не беше лапнал по нея предполагам никога нямаше да разбера за съществуването и. Когато я видях за първи път ми се стори интересна, но до там. Когато говорихме за първи път се държах като задник, но периода беше лош.
Как стана така, че се виждахме още много пъти. Как стана така, че се превързах по някакъв начин към нея. Не знам, не знам и пак не знам.

Може би не съм я харесвал никога, но защо сега и гледам снимката и... И-то е проблема.
Нека се опитам да си изясня мисълта. На прив поглед в нея нямаше нищо особенно в нея. Освен усещането и факта, че ми нарисува портрет. Може би защото ми беше добре да се заяждам с нея, може би защото ме караше искренно да се усмихвам. Да, това ми напомня на нещо. Ако не бях пиян като кирка на глупавият ми рожден ден сигурно нямаше и да го осъзная. Казах и, че прекалено много прилича на НЕЯ. Грешен ход, ще кажат някои. Да, но проблема е, че никога не съм я искал. Излъгах. Искал съм я в някои мигове. Логичният въпрос сега разбира се е защо не съм направил нищо за толкова време. Може би проблема е бил, че никога не съм я искал истински. Това са глупости.
Дали е красива? Ами не в конвенционалният смисъл на думата. Всъшност имам навика да се овътрям в жени след които не бих се обърнал на улицата. Това е без значение. Имаше нещо в нея, което така и не успях да разбера. Просто го усещах. Тя знаеше много за мен, но аз знаех почти нищо за нея. Само тук таме някои неща.
Караше ме да се чувствам добре и да съм спокоен.

В същото време си беше безподобна кучка и не веднъж и дваж ми е вдигала кръвното. И зла си беше и проклета. Абе въобще жена. Всъшност тя беше жената мечта за много хора, но май не беше ничая. Спомням си един смотан първокурсник, който би дал живота си за да бъде поне за малко с нея. На момчето му беше доста скапано на прощалното парти за нея.

А да. Тя си замина и май няма да се върне повече, но това мисля вече беше станало ясно. Мамка му, как се получи така, че не успях едно чао да си кажа с нея.
Дали ми залипсва в онази нощ, в която и написъх кратичък глупав sms?! Знам ли. Тя после ми прати двадесеттина sms-и в които пишеше за какво ли не. Всъшност въобще не разбрах какво иска да ми каже. Но това е защото съм тъп, а тя е смахната и точно поради това .... Ах, Анелия. Ако прочетеш това, верочтно ще го сметнеш за огромен майтап и по-добре наистина да е такова.
Ако още веднъж го направя този номер (едва когато някой е заминал на майната си да осъзнавам какво значи за мен ) ще се намразя!!! Обещавам.

Какво ще направя ако сега почука на вратата ми? Ще я целуна. И ще си изям шамара. После пак ще я целуна и пак ще си изям шамара "Закъсня" - ще каже тя. "Ами прости ми, но съм смотльо" след това няма да я видя никога повече.
Трябва да се пише за да се помни.