БОЗА, ПАСТА И ЕДНО КИНО-случки от детството

Площадката
Уличката ни беше малка, има няма сто метра, широка седем-осем метра. От двете страни по осем къщи с дворове пълни с деца. Тези от гимназията, техникума и пеленачетата не ги броим, защото не ставаха за игра. Макар на две крачки от центъра беше почти глуха улица.По нея даже и пешеходци не минаваха. Имаше две уширени места и няколко ивици, гладки,трамбовани идеални за игра на топчета. Освен за игра уличката служише за занимавка на дечурлига от една до пет години. Отваря се някоя врата, показва се една с нещо намазана филия, след нея дете от споменатия контингент и главата на майка му или баба му.Чува се първо " гледайте го" и второ от малчугана "пу нямам, давам" Келеша му едва проходило и то, като големите " пу нямам, давам ", то знае, че ако го изпреварят с "пу имаш даваш" ще трябва да се раздели с филийката, всеки който е казал заветните думи преди потерпевшият има право да си отхапе от филийката.Наистина за малките деца не бързаме и те са щастливи, че са на изпреварили.
Един ден решихме, че можем да си направим " площадка за игра ", на мястото на една изгоряла къща, по точно плевня.Намираше се на гърба на две къщи от улицата, с излаз на съседната улица. Ние играехме там на жомънка, на стражари и апаши използвайки не високите керпичени останки.Чорбаджиите и цяла година не се появиха. До ден днешен мястото е празно.Решението е взето, организцията направена. Копачи, лопати, колички, кой каквото има го е донесъл.Интусиазма го има, целта е ясна, игрище за волейбол и народна топка, керпичените стени за публиката.
Но, както винаги има едно "но". На вторият ден при подравняване на площадката изровихме, не злато нещо по ценно, ако беше злато ще ни го вземат веднага, два големи тежки синджира. Батювците решиха как трябва да се действа. Натовариха ги на една от количките и направо на " Вторични суровини".
Парите са налице, площадката е забравена, сметката е направена.Около десетина сме и три-четери малчугана от контингента.Малките не ги броим, но ще ги водим с нас.Напред към сладкарницата по една паста и една боза. На малките по малко от всеки. От 14 часа на кино, в салона сме само махалата, Билетите са за първи ред, но ние сме по средата,.Филмът е гледан, но това не пречи да го гледаме с интерес.Изтървали сме прегледа, няма значение, филмът започва и изведнаж " пишка ми се", няма проблем действието е проигравано много пъти.Малките клякът и маркират салона от средата до първите редове, нали е амфитеатър. Това е сигнал,че трябва да сме на изходните врати, когато светнат ламбите.
 Е площадка не направихме, но ядохме, пихме и филм гледахме.