BgLOG.net 24.01.2006 IvanAngel 285 прочитания

Американска класика

Замислих се дали познавам американската литература,чел съм много наистина, но когато се поразрових както в библиотеката, а също и в нета... Ами пропуснал съм много, много ценни поети и писатели, почти нищо незнам за литературата им от края на 19 век и началото на 20. Нищо. Разбира се, Марк Твен, Джек Лондон, По, обичам ги, проел съм всичко тяхно, всичко! Но... Амириканската поезия, а и прозата от края на 19 -ти, началото на 20 век е изключително, богата и разнообразна, не би могло да се съди за нея само от няколко имена, колкото и големи да са те. Мисля да отделя малко време и да науча повече. Ще споделя с вас тук, една творба на Робърт Кили, преводът е от Искра Пенчева. Приятно четене.    БАЛАДА ЗА ОТЧАЯНИЯ СЪПРУГ Живеехме аз и жена ми сами в раздори единствено и във кавги. Аз карах се с нея, тя спореше с мен, но весело беше ни ден подир ден. Но ето – живея самичък сега. Нещастна и пуста е мойта душа. Протича денят ми безрадостен, тих, откакто с любимата се разделих. «О, в къщи върни се!» - и пиша в писмо, но отговор идва: «Живей, бе, л...о!» Защо е това, благодетелю мой? Толкова злоба във нейния вой! А още я любя. Обичам я, да! Обичам и нашите мили деца! И смятам за всички ще е по-добре, при мене веднага да се прибере. Но «не» - тя ми казва и отказът груб разбива сърцето ми като с юмрук. «О, не!» - тя ми казва, «Назад - никога! След всички измами от твоя страна!» Женице прекрасна, повярвай ми, мила! До днес аз не зная жена по-любима! И в бъдеще друга не искам да имам! Аз тебе обичам! За тебе умирам! А тя ми отвръща: «И тъй да е туй, за мене пък има мъже, ето, чуй: и друго ще кажа – и тях за носа умело ще водя – аз бас държа! И дрехи по избор ше си накупувам, на всякакви танци ще се налудувам! От тебе свободна съм – нищо не губя! А ако искам, пак ще те любя!» Това ли е същата моя любима, що душата ми морна бе с нежност поила? Това ли е раят, що караше мен като ангел да пея, от пролетта вдъхновен? Тя е, аз зная,! И все ще е тя! Ще я любя ли вечно? Разбира се – да! Едно бих й казал – добре да го знай: О, прекрасна жено! Вечер или обед, или призори! О, прекрасна жено! Ти, която ядеш със или без прибори! О, най-прекрасна! Облечена леко, съблечена или гола! О, най-прекрасна, лежаща в леглото, права, седяща на стола! О, най-прекрасна от прекрасните! От тебе няма по-достойна, по-грациозна и по-стройна! О, най-прекрасна от прекрасните! Разлюбила, несправедлива! Жестока, но и милостива! О, най-прекрасна от прекрасните! Прави каквото искаш, както искаш! Каквато искаш ти бъди! О, най-прекрасна от прекрасните! Във дъжд и слънце, в пек и мраз! Едно те моля, мила жено, аз: дай ми време този стих да свърша с моя глас! Робърт Кили

Категории

Реклама

Коментари