Ама че ден ше е...
Днес ми се очертава да е ден ...
Най-напред трявба да провеждам експерименти с хора. Ей ся след малко тръгвам...
Веднага като свършат , на обяд, отивам да търся доброволци за още. Тоест заговарям хора и се опитвам да ги навия някакси. Тънкият момент в цялата работа е, че трябва да съм в добро настроение ... иначе не става. Ако си в лошо настроение и питаш хора, ти отказват 4-5 (10-20) и ти се влошава още повече.
След това, ако всичко върви по план, ми се ще да врътна 10 обиколки да ми дойде акъла в главата. Дано туй предното не се проточи прекалено.
След това (16:15) имам важна среща с професора ми, да каже каквото има да казва по отношение на моята собствена дипломна работа, защото следващата седмица почвам с мойте си експерименти. С други думи, всичко се решава с тия експерименти, ако нещо недообмислим, връщане назад вече няма.
След това отивам в работата, в кафенето. Колкото по-рано, толкова по-добре, за да говоря с моята приятелка и колежка, която има проблеми с приятеля си. И то какви проблеми - ами скъсал е с нея, такива, абе голям непрокопаник се оказа.
Най-късно в 7 - до към 2 през нощта съм на работа в кафенето.
Ама че ден ще е ... то лошо няма, ама всичките задачи са едни такива ... разнородни и страшно емоционално заредени! Всъщност ... по някакъв начин обичам такива дни ... Макар че може и да почна да хапя накрая. За циврене няма кога, някой друг път! Стискайте ми палци всичко да мине добре! А ако има паузи - крастата си е краста ... ще ви видя какво правите, така е то, не може иначе ... Желая ви много успешен ден!
Ще се справиш, Гарге, дръж се! :)
Горе галава! Стискам палци всичко днес да ти върви по вода. Много усмивки...
Аз между другото съм ходила на такива експерименти, но някой от тях бяха свързани и с икономика.
Много ви мерся за хубавите думички!!! Имах нужда от нещо такова, честно!
Не успях да намеря адски много доброволци по простата причина, че тия дето висят по заведенията около университета вече по-голямата част съм ги питала. А и има още нещо: аз търся само много дебели и много тънки. Опитваме се да мерим предразсъдъците им към дебелите хора, без самите те да си дават сметка за това. Естествено, те не трявба да знаят по какъв критерий си ги избирам ...
Такаа ... оттук нататък мисля да я карам на полуавтоматик, досущ като старата ни пералня "Перла 004 Вариант"!
Още веднъж благодарско, няма повече да ви занимавам с глупости :)
Мила Гаргичка,
Мисля, че ти разбирам трудността да си все в добро настроение, а не някаква намусена и да се тросваш на хората - и моята работа е донякъде такава, макар и по-лесна: понеже говоря по телефона, почти не общувам лице в лице. Това е по-лесно.
Ти като психолог ще кажеш, дали е вярно това, което казват: че като се усмихваш, и мозъкът ти наистина зафиксира добро настроение, и може верно да ти се оправи...Какво сочи вашата наука по въпроса? Е, естествено, че ако от 40 запитани 41 ти откажат, в т.ч. петима с псувни, то трудно мозъкът ще зафиксира щастие, колкото и да се хилиш (зъбиш)....
Тая твоя приятелка, дето се разделила с приятеля си: това драма ли е, или късмет?
Много успех с твойте си собствени експерименти, дано хубаво да си ги формулирате и още по-хубаво да си ги проведете, и да си докажеш всичките тези!!!