Ама че глупост!!!
Днес трябва да бъде оформен успеха на учениците ми от 9 клас. Само че онези от тях, които имат проблеми, липсват в училище. Така, дори да искаш да им помогнеш / ако не си го направил досега/ няма как да стане. Лично аз винаги съм се опитвал да бъда толерантен към тях, с идеята, че единичките от оценките не си ги нося вкъщи да си ги заключвам в сейфа и че всеки, и най-тъпият, знае български език и има обща култура дотолкова, че да получи една тройка по милост. Само че тях това не ги интересува, което е смущаващо.
А още по-смущаващо е, че такива са не само децата. Такива са и родителите. Онези, които гласуваха за "Атака", които не правят разлика между Европейски съюз и НАТО и които мислят че "...буква леб не дава!"
Та така, с такива дечица и с техните мами и татета ще влизаме у информационната ера и у глобалното село. Щото те, другите, нашенските села, се обезлюдиха съвсем и никой не ги брои за живи.
morli, много важни въпроси повдигаш. Интересно ми е да видя как изглеждат нещата през очите на един учител. Между другото, трудно ми е да реша дили е по-уместно да си общувам на "ти" или на "ви" - блогерската традиция ме тласка към "ти", а втълпеният ми респект към учителите ме кара да се чувствам некомфортно :)
Добре, въпросът ми е: какво ти пречи да ги оценяваш по заслуги? Защо си толкова снизходителен? При положенение, че твои колеги (и колежки) предпочитат да упражняват "власт" чрез бележките. Разбираш ли, какво се получава - от една страна, ти си ларж; от друга страна - колегите ти "наказват". Нито едното, нито другото водят до справедливост.
Защо се получава така в училище? Образованието си е царството на субективизма. Ама защо това става възможно?
Днес, morli, трябваше да нанасяме в бележниците на учениците оценките, които би трябвало да бъдат оформени преди няколко дни, а не в последния момент. Но имах две колежки, които "бяха забравила" да си свършат това задължение и нямаше кой да им "издърпа ушите". Да не говоря, че част от учениците не си бяха предали бележниците. За какво им са оценките, кой се интересува от тях - нали преминаваха в по-горен клас.
И ти сигурно като мене работиш в обикновено, а не елитно училище. Където е важно да имаш някаква оценка, дори и двойка, а тя лесно ще стане тройка...
Мили боже! А после IvanAngel се чуди, как може неграмотен човек да има университетска диплома! Съчувствам на свестните хора, които "преболедуват" учителстването си!
Те, учениците, не са виновни. Поставени са в такава среда. А учителите, с тяхните ниски заплати, пък нямат стимул да работят качествено и един вид отбиват номера. Лошото е, че за сега не виждам решение. Може би, ако се намали броя на училищата и се повишат критериите за влизане след 7 клас в гимназиите... Ще трябва да има и съкращения обаче. Добро решение е да има годишни изпити и за учителите. Един вид проверка на тяхните знанията по предмета, който преподават, а също изпити по педагогика и методика на обучението. Тези, които се дънят две поредни години - червен карто и бегом към съблекалните :)
Разбира се по - високи заплати. Поне 500 лв. на месец заслужават тези хора. Работата им никак не е лека и ще си позволя това клише :) Бъдещето на България е в тяхните ръце.
Като погледнеш, повечето професии са такива, че хората заслужават поне 500 лв. заплата. Достойното заплащане е задължително, ама едва ли е достатъчно. Май няма панацея. Според мен, равнището на образованието ще се повиши тогава, когато стане условие за придобиване на по-висок социален статус. Образованието, не дипломата.
Защото в момента повечето вишисти съжаляваме, че въобще сме се захванали с това. Излиза, че щеше да имам повече пари, ако вместо с наука се бях захванал с поставяне на алуминиева дограма или с поправка на казанчета. Един кабелджия взима повече от мен в момента :(
Загубил ли съм 5 години? Колко пари? Ще мога ли да наваксам? Не и с 200 лева заплата. Един мой набор с когото завършихме заедно средното, каза че висше не му трябва. Завърши средно специялно и започна работа в едно заведение. Сега е управител на този ресторант, има кола, собствено жилище, второ което изплаща и прекрасно семейство. Има две деца и казва, че би искал и трето, защото може да си го позволи... За мен това е успял човек. Това е един нормален живот.
Къде сме ние, колегите, с които се дипломирах в СУ?
Предпочитам да не коментирам, защото не искам да си скапвам настроението с тази тема. Пък и тя е достатачно коментирана. Въпроса ми е какво може да се направи и от кого?
Не смятам, че българинът ще заработи по-качествено ако му повишат заплата. Все ще е недоволен от нещо или някого... и най-малкото от себе си и своя труд. И вместо да казваме: "Той не работи, аз да не съм будала да се натягам", девизът ни да е "Аз го мога по-добре!"
Проблем за обществото ни е и повсеместната безотговорност към задълженията ни. Родителите закъсняват за работа, че защо пък учениците да не избягат от училище. Някой да е наказан. Или пък да е поощрен този, който съвестно си гледа работата.
Да, в това е проблемът - омагьосан кръг: дипломата не е показател нито за способности, нито за ниво на професионална подготовка. Затова не значи нищо. Пък и смея да твърдя, че българският бизнес не съществува благодарение на добре вършената работа, а на някои други фактори. Затова се страхува от влизането в ЕС.
Ако бизнесът зависеше от качеството на продукта си, щеше да има нужда от можещи хора и образователните институции щяха да имат интереса да му предоставят такива.
Докато това не стане, ще си е така - нискокволифицираният труд ще е по-високо платен. IMHO.
elena_pm, мечката скача според тоягата... Щом се позволява, що да не закъснява и т.н.? И в Германия нищо не е въпрос на съвест, а на високи и неизбежни глоби.
Ако зависеше от мене бих въвела драконовските мерки на хан Крум... Щом като няма съзнание. То май и страх няма вече в тая държава...
Ако аз предложа някой ученик за наказание, защото е допуснал повече от 30 неизвинени отсъствия, първо трябва да уведомя Социалната служба и да обяснявам защо съм допуснала това, а не съм приложила необходимите педагогически мерки. И ще извикат ученика, ще го почерпят с тортичка и безалкохолно и той ще обещае, че повече няма да прави така...
Е, чак да се всява страх може би е малко в повече. Но като не му се учи, защо трябва да е насила... О друга страна, ясно защо... Сложно... аз нямам рецепта :)