Алтернативни разкази 7
Картина от една изложба 1
/Телевизионно интервю с критик/
Забележка: Не е за хора със слаби нерви. Останалите да пият по два валериана преди и след прочитане!
- Уважаеми зрители, тук сме с художествения критик проф. д-р Грую Кърпидрипов. Проф. д-р Кърпидрипов, бихте ли направили за нашите зрители един кратък коментар на тази, предизвикала фурор в арт-средите и сред ценителите скандална картина на художника Салвадорио Далипък Не
- Мда-а! Ще бъда максимално кратък в изказа си, макар, че в същото време не искам да бъда голословен, тъй като никой не бива да се опитва накратко и без много думи да вникне в интимността на чувствата и мислите, вълнували нашумелия наш художник Салвадорио Далипък Не при създаването на това произведение на премълчана зрелищност и скрита словестност.
Названието на тази интригуваща творба е “Карма” – колко внушително, каква дълбочина на усета и многозначителност на израза лъха от това заглавие за всеки интелигентен човек…
Но да продължим нататък.
Общият поглед на платното дава възможност на непредубедения ценител да усети развитието на действието само в един плосък, двуизмерен мащаб. Не би било пресилено, ако още тук кажа, че това е един желан от автора ефект – първата стъпка към умело поставения от него капан- да видим само това, което той иска да ни покаже и да скрие това, което е решил да скрие от погледа ни. Само можем да гадаем какви са били необятните вътрешни, духовни терзания на твореца, докато е измъчвал сетивата си чрез тази инвалиднокрещяща двумерност на изказа му в процеса на сътворението, но можем да признаем, че “Да!” – той е постигнал така желания контраст с реалното ни днешно триизмерно съществуване във въртопа на материалистичната самоблюбеност и духовна нищета на човечеството.
Ако разгледаме концептуалния замисъл на художника не може да не забележим експресивното отместване на действието вдясно от центъра на платното, като следва да отбележим, че има известно загатване и скритост в контраатаката по лявата страна на композицията. Това говори за желанието на автора да стимулира пространственото ни мислене и да жегне с нагорещения ръжен на провокацията си мързеливото ни съзнание, за да направи то втората, необходима крачка към съпреживяване както на видимото, така и на онази част от лелеяната от него пространствена скритост. От друга страна движението е някак застинало в тишина – един миг от страданието на изображението, заглъхващ звук от болката на същесуванието.
Кръстът, в средата на платното е както всички знаем, един от хилядолетните символи, с които човечеството е преминало от първично-материалното към духовното извисяване.
Здраво забит сякаш в твърдта на човешката слабост, този елемент придава не само уникална монументалност на творбата, но и една някак студена безчувственост на платното. В същото време той има двойнствено значение - чрез своята материална същност като предмет, исторически и криминално свързан с изпълнението на една отдалечена от времето ни несправедлива присъда на човешкото над земната проява на божественото съвършенство. Каква е космическата ирония, за която авторът загатва с творбата си – дали това не е грубо посочване с пръст към борбата на това Висше божествено съвършенство с несъвършенноста и пошлостта на човешкото, към тази титанична хилядолетна битка на Създателя с неговото неблагодарно, избягало от контрола му и възстанало творение ?!
Без да навлизаме в излишни подробности, непредубедени и вече изтръпнали и покорени от първичната сила, с която творецът ни тласка все по-навътре в страховете на собственото си творение, достигаме до падащото, застинало в странна агония тяло на ангела, прикован към кръста.
Каква неистова сила струи от привидно слабото същество! Каква умела метафора на болката, каква симфония на крусифидното поражение на светлото пред прага на злото и жестокостта! Каква алегория на крушението на чистотата и духовността пред бруталната жестокост на земното съществуване! Сякаш материята е приковала с помощта на студения метал на клиновете /материалното/ към кръста /материалния/ ефирните /нематериални/ криле на това създание на Висшия Разум от един различен /нематериален/ свят, в нашата /материална/ жестока човешка /материална/ реалност.
Още по темата
BgLOG.net
· 08.01.2008
· queen_blunder
Кръвта - символ на пречистването на веществения субстрат на тленното, тук е използвана вещо и с мярка от автора – сякаш е искал да ни покаже, че дори и по-висше от нас – човеците същество не би могло да избегне злобата на едно мракобестващо, разбунтувало се създание към собствения му Създател, изразена в случая чрез посягане върху чистата непорочност на ангела...
Пръстта – символ на първичната материя, здраво е обвила краката на клетия ангел – сякаш земята е пуснала корени в ефирното съвършенство на безплътната му субстантност.
Огромното червено слънце – умело използвано като фон от художника за тази пан-демонична стилистика, в своето величествено безсилие сякаш се е изчервило от срам от безпомощността на божественото начало пред варварството на този акт на човешко насилие. Сякаш вибриращо от музиката на Сферите, то – несъвършенно, макар и изящно – сега трепти в ритъма на вакханните изблици на едновременно идолопоклонническо - езическо преклонение и злобно протестантско иконоборство, разбиващо до последния атом представите ни за хуманност.
И накрая – човешкото лице на преден план – видимо, но и прикрито, ясно и загадъчно, безразлично и жестоко, довършва представите ни за това безсърдечие и геноцидна жестокост, която е обхванала човешкия ни свят.
За да завърша изключително краткия си анализ на тази забележителна творба, но не и на последно място не мога да не спомена умелият избор от Салвадорио Далипък Не на изразни средства за творбата му.
Простият картон от 1 лев, явно купен на едро от китайските търговци в Световния търговски център “Илиенци”, използваните от него само три цвята мастило – видимо с изтекла трайност и разреждано с вода, както и перо, може би останало още от годините на тоталитарното ни минало, още веднъж доказват гениалната, но същевременно простичка истина, че прозрението няма кой знае какви изисквания, ако този, който го е получил може и знае как да го вмъкне в съзнанието на публиката, където то дори и без перо да гъделичка отвреме-навреме мозъчната кора на всеки индивид.
Апропо - да не забравяме, че дори великият Леонардо е рисувал скиците си с най-обикновен въглен.
- Уважаеми зрители, да благодарим на художествения критик проф. д-р Грую Кърпидрипов за коментарът на скандалната картина на художника Салвадорио Далипък Не. Следващата седмица очаквайте интервюто ни наживо в централните новини с нашумелия автор на картината.От мен – Ано Цолов – приятна вечер!
* Салвадорио Далипък Не – да ме прощава Салвадор Дали, ама нали ми е любим художник!
/Следва продължение/
Коментари