Алтернативни разкази 5

Златната рибка

Дядо Пенчо се заприготвя за излизане рано-рано – още докато Баба Мара сладко похъркваше под завивките.

Пъхна комат хляб, малко сиренце и два зрели домата в прокъсаната торбица, взе и кутийката с приготвените още снощи червеи.

После нарами въдицата и пое през избуялите ниви накъм реката.

Утрото възкръсваше от утробата на нощта ведро и тихо. Птици пееха, цветята разпръскваха навсякъде ароматите си, а листата на дърветата потрепваха събудени от полъха на юнския ветрец.

Като стигна до реката, дядо Пенчо си избра хубаво място за риболов – едно вирче, където водата забавяше хода си.

Разопакова такъмите, сложи един тлъст червей на куката и с едно движение запрати стръвта в далечния край на вира.

После леко положи старите си кокали върху анорака, постлан до една върба и зачака.

Ромоленето на водата го унасяше и изпълваше старческата му душа с покой.

Минал беше около час време, преди рибата да покаже, че е вече гладна.

Плувката чукна няколко пъти, а после едно силно дръпване я потопи – сигурен белег за всеки печен рибар, че сега е моментът да засича.

След няколко секунди борба рибата се предаде и дядото бавно я измъкна на брега.

Само, че никога до сега не беше виждал такава странна риба – със златни люспи и опашка като воал.

Докато мислеше що за чудо може да е, дядо Пенчо видя как рибата размърда устата си и чу глас:

- Аз съм Златната рибка. Пусни ме, дядо и ще ти изпълня три желания!

- Златната...ъъъъъ...- изломоти старецът още невярващ, че това се случва наяве.

- Да, Златната рибка. Кажи си желанията, човече и ме пусни, че се задушавам!

- Без да губи повече време дядо Пенчо занарежда:

- Искам да ми пооправиш къщата, че покривът пак протече!

- Сторено е! – отвърна рибата.

- Искам баба Мара да изглежда като Тина Търнър!

- Нямаш грижа!

- А са мене си – ново чейне, че останах хептен без зъби!

- Имаш го, а сега ме пусни!- рече рибата и го плясна с опашка по ръката.

Дядо Пенчо хвърли Златната рибка обратно във водата и с удоволствие потрака с новите си зъби.

“Ей, че чудо-о-о-о!” – рече си той. И като прибра нещата си набързо, реши да се прибере вкъщи и да види дали рибката е изпълнила и другите му желания.

Като наближи дома си, дядо Пенчо ахна от това, което видя – на мястото на схлупената селска къща сега стоеше бяла сграда с големината на прогимназия.

Още неопомнил се от изненадата, старецът беше същисан и от друга гледка – баба Мара – такава каквато я помнеше преди трийсетина лета, пременена с къса рокля кършеше снага току пред къщната врата.

Невярващ, старецът запристъпя към нея.

Като го забеляза, жената сложи ръце на кръста си и се развика:

- Къде ходиш, изкуфял дъртако? За тебе работа няма ли, че си тръгнал на риба да ловиш още отзарана? Сега ще ти дам да се разбереш, магаре такова!

И като хвана метлата, бившата баба почна да го налага с нея по гърбината...

........................................................................................................

Дядо Пенчо се сепна и едва не изпусна въдицата във водата.

Беше се унесъл, но силното дръпване на кордата и потъналата плувка му подсказаха като на всеки печен рибар, че сега е моментът да засича.

След няколко секунди борба рибата се предаде и дядото бавно я измъкна на брега.

Само, че никога до сега не беше виждал такава странна риба – със златни люспи и опашка като воял.

Докато мислеше що за чудо може да е, дядо Пенчо видя как рибата размърда устата си и чу глас:

- Аз съм Златната рибка. Пусни ме и ще ти изпълня три желания!

- Златната...ъъъъъ...- изломоти старецът още невярващ, че сънят му се случва отново - наяве.

- Да, Златната рибка. Кажи си желанията, човече и ме пусни, че се задушавам!

Сърцето на дядото подскочи, но тъкмо да каже първото си желание си спомни за съня си.

После, махна с ръка и тупна рибата на земята за да я зашемети, а сетне я прибра в торбата.

“По-добре вкусна рибена чорбица и стара баба вкъщи, отколкото ядове на стари години” рече си дядо Пенчо.

И като сложи нов червей на куката, сръчно заметна въдицата в средата на вирчето.