Понатрупаха се примерчета, противоречащи на моята логика, та реших да ги споделя с вас. Може пък грешката да е у мен, а не в света наоколо. Вие ще прецените.
Пример №1
Миналата седмица не съобразих да погледна срока на годност на киселите млека, които купих от близкия магазин, и когато се прибрах, видях печати с изумителни дати. Колкото и да е старо едно мляко, все пак ми е трудно да повярвам, че някой го пази още от 21.12.2006 година. Година и половина е изминала оттогава, все пак.
Щях да приема, че е техническа грешка при печатането, може би повторила се и на други кофички, ако на второто мляко не открих съвсем различна дата, отправена в бъдещето. Там срокът на годност предстои да изтече чаак на 11.11.2008 г. Брей каква завидна стабилност при млекосъхранението е развила фирма „Медея”! Месеци, и години дори, издържат нейните кисели млека. „Данон” има да завиждат, да завиждат от сърце и да ги е яд!
Вижте все пак снимката, за да не си помислят някои, че ви будалкам нещо.
Пример №2
От следващата снимка ще видите рекламни плакати на сладки изделия. Горе вдясно е посочен дистрибутор, носещ впечатляващото име: „хан Крум”.
Седях и си мислех дълго време каква може да е връзката, логическата де, между дистрибуторството и хан Крум. Защото не може да се слагат имена току-така за щяло и нещяло, особено такива, които са на известни исторически лица, както в случая на Крум Страшний.Размишлявайки и фантазирайки си, си представих великият владетел в следния дистрибуторски образ. Отива достолепно той там, където трябва да представи стоката си, която примерно може да е комплект чаши, изработени от вражески черепи със сребърен обков. Той не моли, не презентира надълго и нашироко, а без да се церемони простичко и уверено заявява на купувачите: „Вижте какво, няма да си губя времето с вас! Само ще ви уведомя, че ако не ми купите стоката по мирен начин, ще извадя секирата”.
Пример №3
Скитането ме отведе (май преди два-три месеца беше) на кръстовището на „Витошка” и „Солунска”. Зазяпах се в окачените надписи на един строеж, на които пишеше: „Внимание! Строителен обект! Опасност от падащи предмети!”. Ясно, вързали са си гащите строителите с предупредителните табелки, но странното беше друго.Докато чаках трамвая да дойде, не видях никой, ама нито един минувач да прояви някакъв инстинкт за самосъхранение и да мине по-далече от опасния обект. Всички съвсем спокойно се движеха под скелето. И не само това. Ами те влизаха и излизаха от магазините, намиращи се точно под строящата се сграда. Защо, бе? Толкова ли не ни е мил животът вече?
Тук могат да се видят няколко нащракани кадри от мястото, което ви описвам.
Пример №4
Подобни надписи съм сигурна, че сте виждали многократно по улиците. На витрината на разни магазини са налепени листове, на които пише: „Всичко по .... лева”. Нелогично за мен е обобщението на това „всичко”, което като смисъл обединява стоките от първия до последния артикул в магазина, но често пъти го срещаме с повече от една цена.
Както се вижда от снимката, е написано: „Всичко по 10 лева”, а в съседство, на същата витрина, четем друго: „Всичко по 15 лева”. Е, не може и двете! Абсурдно е! Или всичко е 10 лева, или е 15. Моят мозък отказва да възприеме тази информация и я отхвърля като невъзможна.
И ако сте се напрегнали като мен да проумеете безсмислиците, които ни заливат отвсякъде, ще ви разтоваря с един много логичен пример. Снимката я направих на морето, пак в магазин. Хората бях лепнали на рафта банкнота от 10 лева, под която пишеше, че тази банкнота струва..., логично е да струва,..., колко може да струва..., ами 10 лева, разбира се :)))
Ооо, много благодаря за линка! Намерих си любимия надпис, който срещнах веднъж, но не го записах и после ме беше яд, че съм го загубила. Ето този е.
Но пък и много други страшно ми харесват. На тези двете се задавих от смях.
Видях си и моя фотография, с която се гордея - ето тази.
За Крум Страшний си права. Ми то ще излезе, че има логика дистрибуторът да носи неговото име, защото при такъв крумовски подход успехът ще бъде стопроцентов.
„Всичко по 10” и „всичко по 15” нямаше да е алогизъм, ако просто бяха събрали информацията в едно изречение във вида: „Всичко тук струва по 10 или 15 лева”.
Нелка, благодаря ти за плюсчето! Ти си моята сродна душичка! Хващам се, че много силно почна да ми влияе оценяването, защото си мисля, че когато липсват одобрения, на хората не им е интересно, написаното от мен. Почвам да се чудя дали чувството ми за хумор не е малко изкривено, щом ми правят впечатление подобни неща.
Даже се бях зарекла, че ако вечерта, когато вляза в нета, се окаже, че публикацията ми има нула гласа, значи е време да спра писането на главната страница. Може да съм ви омръзнала с тези мои глупости... И може би е най-добре да сменя мястото на блогване поне за известно време. Ей такива мисли ми минават през главата.
За финал искам само да кажа на баш шефовете тук, че има нещо, което бавно и сигурно скапва нашия блог сайт и това е оценяващата система. Ако някой не се заеме да я промени и даже най-добре да я премахне, нещата при нас ще вървят към кофти развитие. Защото тя ни превръща от блогери-споделковци в хора, които се състезават с останалите. Това ли търсим всъщност, или посещаемост?
Дениджейн, а аз взимах киселите млека на Медея за таратор, но сега вече, след като се информирах за странните им срокове на годност, ще се откажа.
Еха, Далето, твоят коментар ми подейства като 10 плюсчета. Много се радвам, като намеря сродна душа, защото ми се струва, че сме малко от тази порода.
Мария, да, броят прочити е доста точен показател, че публикацията е предизвикала с нещо интереса на останалите. Засега рейтингът на дадена публикация зависи само от желанието на блогерите да дадат за някого своя глас. Така група блогери, ако са в по-близки отношения, могат постоянно да държат своите публикации на главната страница, гласувайки си взаимно.Същото се получава и с дискутираните публикации, които ми правят впечатление, че понякога самият автор пуска по 2-3-4 поредни коментара, за да им увеличи бройката. По принцип съм съгласна, че когато коментарът става по-дълъг или пък тематично преминава в друга посока, е по-добре да се раздели на две, но не бива да се прекалява с това.
Недостатъкът при сегашното гласуване е, че то в немалка част от случаите се дължи на някакво лично отношение, а не на честно и обективно харесване или нехаресване на постинга. Ето сега на този пост някой ми е цъкнал минус. Даже се досещам и кой го е направил, и че е на база лично отношение. Определено минусът е сложен с кеф, защото аз си признах, че се влияя от оценяването. Но какво пък – ние сме българи и обичаме на „Вуте да му е зле”. Но има нещо, което малко хора знаят за мен – когато дразненето е нарочно, то започва да ме забавлява :)))))))
Не мога да не споделя с вас поредното си откритие. Преди час влязох в съседния магазин и какво да видя: в хладилника стоят прилежно наредени кофички от любимата ми марка, непрокисващо с години, мляко „Медея”. Взрях се в надписа на капачките и на всичките пишеше една и съща дата. Вижте я на снимката, която за съжаление съм я правила с телефона и затова не е много качествена.
Ако сте прочели дата 11.18.08, значи зрението не ви е изневерило. А сега остава някой да ми каже как се нарича осемнайстия месец в годината, че нещо не се сещам.
Куин, разсмя ме! И аз се заглеждам по разни надписи, табели, обяви и т.н., които страшно ме забавляват, но нямам навик да си ги записвам или да снимам. Спомням си някои лозунги от близкото минало (някой си беше направил труда да ги събере) :
1. "Да не оставим нито един болен да умре без лекарска помощ",
2. "Рейгън - враг №1 на тутраканска селищна система",
3. "Да не оставяме неодрусана слива в нашето стопанство",
4. " При директора се влиза само по голяма нужда",
5. "25 години власт - 25 години цирк"
6. "Всяко кебапче - куршум срещу световния империализъм."
Лозунгите са трепач. Особено №1, 2 и 6. А за директора го знам, но във вариант за кмета. Беше карикатура, не си спомням в кой вестник, в която бе нарисуван човек, който отива при кмета и му казва:
- Кмете, идвам при теб по голема нужда!
От соц лозунгите си имам един любим - бил е сложен на покрива на една почивна станция, и той е следният:
Нашата цел е всички да починат!
"Съветските болни - най-здравите болни в света"
"Всяко яйце - граната, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите"
... съветските часовници са най-бързите часовници...;
... съветските джуджета са най-големите джуджета...;
Тези дни снимах написан върху кирпичена стена (то си личи, че е в оригинал - имам предвид от тошово време), един соц лозунг. Там пише "Да живее 9-ти септември за мир и социализъм".
И ще завърша с един странен надпис върху магазин. Да речем, че хората наистина не са имали място да напишат всички думи - но не е така. Място има бол, но някой е предпочел да съкрати думите. Ми досмеша ме, като го видях.
Като попитах какъв ви е профила - оказа се, че е един, а не 6 и освен това - интересен в съвремните времена - икономика и предприемачество. Та нямаше как да не задам въпроса - ми що не го написахте на фасада бе хора (училището е квартално). Отговорът беше "нямаше достатъчно пари за още 8 или 18 букви". Според мен дефицитът е бил по скоро на въображение. 21-букви на "профилирана подготовка", за които са се намерили пари са могли да се използват много по-ефикасно. Както и приятелите от магазина - ако бяха написали Храни Надежда - щяха а) да информират и б) предизвикат интерес у зевзеците - в пъти повече (въпросът хрАни или хранИ е добро начало на всякакви забавни инциативи с промоционален характер).
И аз последните месеци закъсах със смеха!
Благодаря за поста!
Далето, откъде се е взела огромната дупка и как така изведнъж тя се появява насред улицата? А това слад-ца създава и други асоциации като: сладкодумница и сладокусница. Тия съкращения с тирето май отпаднаха.
Мария, да плачеш ли, да се смееш ли. Училището да няма пари за достатъчно букви, за да изпише пълното си наименование. А колкото до профилираната подготовка – май вече няма школо, което да не предлага профилирани паралелки по нещо. Или греша?
В тази връзка си спомних за един много сладък надпис върху ученическа тетрадка на мой първолак.
Дениджейн, специално за теб - понеже си ценител - направих една подборка на още няколко знаменити соц лозунга :)))
Дръж маркуча си в изправност!
Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия.
Селянино, изми ли си яйцата? (лозунг на АПК)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв.
Човекът е главна фигура в говедовъдството.
Всички луди - на борба за мир! (Агиттабло в лудница)
Всяка ръка на крак!
Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)
Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)
Всеки комсомолец - пример за хулиганите! (Лозунг на заводска ограда)
Всяка кокошка - ударник
Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина)
25 години народна власт - 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол)
Да живее международното положение!
От тебе, Партийо, се учим! (надпис в затвор
Ах, тези асоциации :))) Така се преплетоха в моята глава темата за социалистическите лозунги с темата за транспортните проблеми, че в съзнанието ми изникна спомен за една стара песен на Тодор Колев от едно време, която, струва ми се, има връзка и с двете теми.
Намерих я в ю туб и я слагам тук, за да ви усмихна :)
А чували ли сте тези:От житието на един държавен глава.
1.Тази година откриваме завод за полупроводници,а догодина за цели проводници.
2.Откривам паметника на сто и седемте войводи!/Подсказване:На стоте на стоте.../Откривам паметника на сто и седемте войводи!/Обръща се към подсказвача/Да има,другарю,да има,от много глава не боли!..........Има още много такива,само дето вицове и подобни не помня,само им се смея и то след като задължително са ми ги казали/разказали поне няколко пъти,а понякога се налага и да ми кажат къде да се смея!?!?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви