Алея Първа

Който е бил във Варна няма как да не е чувал за прочутата плажна алея с дискотеките и заведенията... Лятото тръгнеш ли да се разхождаш, неизбежно стигаш до там.
Тази алея пробужда в мен твърде противоречиви чувства. Хем обичам летните дискотеки, летния Пенч'с, Ла плая-та, А-lounga, хем ми става все по-гнусно да слизам до долу.
Първо - за да слезеш, си трябва сериозна физическа подготовка, за да не се строполиш по кривите, тъмни и счупени стълби от Морската градина към алеята. После, вероятността да срещнеш някой младеж решил да спести 30ст., който облекчава нуждите си насред стълбичките, е твърде голяма. За "приятните миризми", които се носят, няма да споменавам.
След като успешно се добереш до заветната цел - попадаш не къде да е, а в Меката на  Мега Супер Хипер Турбо Идиотската Просташка и Пошла Чалга. От всяко заведение се лее някакво подобие на музика на макс, изпълнявана от попревехнали и неуспели да се реализират "певачки". Вървейки от заведение към заведение, звуците успешно преливат в умопомрачителна какафония. Кеф ти соло изпълнения на кларнет, извисяващи се в кресчендо, кеф ти кавър версии на най-актуалните летни денсфолк хитове, кеф ти малко позабравена чалга класика.
Кръшна кючекчийка в оскъдно облекло върти гюбеци, а мазен чичка й пъха двулевка в деколтето. След малко кючекчийката повежда игриво хорце, следвана от екзалтирани фенки, сред които преобладават момиченца на крехка възраст в бутафорни дрешки и лелки с тресящи се телеса. Видимо забавлявайки се на ента степен, друсащата се купчина пресича алеята няколко пъти, бутайки се в хората, които се опитват да се "разхождат".
Малко по нататък е тоалетната. Тоалетните на плажната алея сами по себе си са атракция, за която заслужава да се напише отделна статия. Отпред стои неизменната лелка с мургав тен, пред бяла пластмасова масичка, с наредени розови салфетки и чинийка с дребни монетки в нея и табелка от картонче, на която пише 30ст. Вратата на тоалетната разбира се, винаги стои отворена, а отпред винаги има неизменната тълпа от чакащи да влязат. Миризмата, която се разнася от вътре, се смесва с миризмата на пържена цаца и картофи от отсрещното заведение.
Продължаваме малко по нататък - будката за бързо хранене, върхът на кулинарното изкуство на плажната алея - с богато разнообразие от дюнери, джобове и пица на парче. Частта от алеята, която се намира непосредствено пред будката, е черна, мазна и на петна, а тук таме се въргалят използвани салфетки и парчета остатъци от храна. Отпред висят двама-трима прегладнели курортисти, нагъващи с видимо удоволствие поредния дюнер.
Минаваме пред някои от елитните заведения. Удивително, но факт, от вътре звучи подозрително същата музика, както и отвън. Разликата е, че момичетата, които въртят гюбеците тук, са облечени в малко по-скъпи дрешки.
На самата алея човек може да се възхити от актуалните модни тенденции и гениалните хрумвания на разхождащите се. Лично аз бях впечатлена от лъскавата рокличка, които видях вчера - малко до под дупето и малко над бюста, в стил "Искам да стана фолк певица". Още утре смятам да се сдобия с такава...
И когато, прескачайки поредния кашон или торба с боклуци, изхвърлена от най-близкото заведение, се запиташ "Абе във Варна само простаци ли идват на почивка или самите варненци сме си такива", стоиш в тих, безумен ужас и продължаваш бавно нагоре по опиканите мрачни стълбички ...
А хората вървят и най-невъзмутимо продължават да си се разхождат, все едно се разхождат в най-свежата и прохладна утрин в най-тихия и зелен парк на света.  ...