Албум

   Ровех за да разчиста малко пространство на тавана и се натъкнах на кашон с вехтории, който е стоял минимум 15 години запечатан така. Значи вътре освен някои детски играчки открих и един албум със стари снимки, сглобен от мен в невинната ми детска възраст. Като гледам май съм бил 10-12 годишен, когато съм го сглобявал и  ми припомни отдавна забравените ми другарчета и случките с тях. Две от децата от този албум са мъртви на около 40 общо които наброих, това нормална смъртност ли е или лошо съвпадение не знам. Стана ми тъжно като се сетих, въпреки, че са минали много години от тези случки. Момче и момиче бяха. Момчето беше много свестно, още по-ярко си го припомних като четях посвещението на една от снимките. ....

   Досега писах за него, но го изтрих, сигурно някои ще се сетят кой е, а не искам да смущавам паметта му. Значи много свестно момче беше с две думи, просто беше на неподходящо място в неподходящ момент и го застреляха по случайност. За момичето, много ми е гадно подсъзнанието, първото което се сетих за нея е, че ми дължеше пари, то и пари поне да бяха, то сигурно 50 евро са били, не повече. Хвана ме срам от мен си, убита по зверски начин за да прикрият кражба и аз за левчета се сещам. 

   Всичко това ме подсеща колко преходно нещо е живота и колко лесно можем да го загубим. И отново се надига праведния ми гняв срещу желанието на бандитите и политиците да ни направят беззащитни. Какъв шанс има някой попаднал в разчистване на сметки между въоръжени бандити или момиче срещу въоръжен престъпник. Къде е полицията, когато има нужда от нея за да ги защити и защо като не може да ги защити закона не им дава право сами да се защитят. Момчето така и не се разбра кой го е убил, а момичето, заловиха убиеца, излежа някаква част от присъдата и вече е на свобода. След дъжд качулка не ни трябва на нас, то даже при нас и след дъжд често няма качулка, та ни вали по много пъти.

   Хвана ме яд и захвърлих кашона, по-късно може пак да се разровя, просто не мога да се измъкна от желанието да си припомня детството. Детство все пак имах, но младост като, че ли не, когато трябваше да я изживявам и да ходя по нощни клубове и други такива глупости България преживяваше кризи и ние (ние се отъждествявам с 90% от народа) с нея. Уфф, да свършвам, че пак ще ми стане криво.