В действителност нищо не би могло да бъде по-отблъскващо за една жена. Влизането в открита конфронтация е признак за неувереност и слабост. Истински силният избягва ненужните конфликти, защото няма нужда да доказва силата си. Подобни действия, които често свършват със сбивания силно напомнят на два петела, биещи се за кокошка. Грозна и жалка гледка.
Елегантният начин е да използвате в своя полза предимството, което другите имат. Мислете за това като за джудо -- вместо директно да се противопоставяте на силата на противника си я използвате срещу него. Истината е, че тези мъже имат голямо предимство спрямо вас -- те познават жената и явно тя им има доверие, щом е излязла с тях.
Тук се изисква наблюдателност и бързо съобразяване. Преценете интелектуалното ниво и настроението на компанията. Измислете неутрална тема, която ще бъде интересна и за жената, след което заговорете мъжете. Важно: не се опитвайте да се покажете по-умен и духовит. За демонстрация на физическа сила не може да става и въпрос. Не отговаряйте на провокации (ако има такива). Просто се дръжте с тях като с равни. Жената автоматично ще ви приеме като един от тези, на които има доверие и с които е готова да излезе някоя вечер. След няколко минути разговор тя сама ще се опита да се включи. Най-хубавото е, че никой от компанията й не може да ви обвини в нищо -- вие не сте й налетял директно, а тя сама е пожелала да общува с вас. Още по-добре е ако е с приятелки. Ако някоя от приятелките й каже, че сте "Много приятен човек", смятайте че сте постигнал целта си.
Това е действителен случай от преди една година. Току-що си бях купил цифров апарат и го носех навсякъде с мен. Бях в един бар в центъра, когато видях много симпатично момиче, което за съжаление беше с приятеля си. Първото, което направих, беше да направя няколко снимки на бара и посетителите. Светкавицата естествено привлича внимание. Изчаках десетина минути и се приближих към приятеля й. Обясних, че съм любител-фотограф, правя серия снимки за нощния живот в София и искам да снимам и него. Онзи й хвърли горд поглед ("Виждаш ли какво гадже имаш!") и се съгласи. Показах му някои снимки, при което момичето се надигна с думите "Може ли да видя?"-- Брях че е любопитна -- казах и прибрах апарата.След това си отидох на бара, без да се обръщам. Естествено, зад бара има огледала, така че можех да ги наблюдавам без да разберат че го правя. След пет-шест минути момичето дойде и поиска да снимам и нея. Отговорих, че всъщност не правя албум, просто съм харесал приятеля й. Тя се засмя, наполовина объркана, наполовина развеселена, но не си тръгна (за висше неудоволствие на гаджето й).
Тук той направи една голяма грешка -- дойде и почна да я заплашва и да й се муси -- накратко да се държи като ревнив съпруг. Тя не му обърна никакво внимание и остана да говорим още десетина минути. Накрая -- без да я карам -- написа номера си на кутията ми с цигари и предложи да й се обадя някой път. Поуката е, че този заобиколен подход дава много по-добри резултати от директния конфликт.
И докато сме на темата, колко пъти сте чувал фразата "Имам си приятел"? Навярно в такъв случай се отказвате. Голяма грешка. Ако толкова държи на приятеля си няма да изобщо да говори с вас. Всъщност това означава едно от две възможни неща -- всъщност ви казва, че сте й симпатичен, но не знае как ще реагира приятелят й, или няма приятел, но иска да види дали сте сериозен, или няма смисъл да си губи времето с вас. И в двата случая най-добре е да подминете информацията, все едно ви е казала, че почва да вали. Ако постоянно говори за приятеля си, почнете и вие да говорите за него. Поискайте да научите още подробности за него, говорете какъв добр човек трябва да е, изобщо -- раздуйте темата до момента, в който й писне както от разговора, така и от приятеля й.
Преди години в София имаше заведения за бързо хранене Милина. Нещо като баничарници, за тези, които са ги забравили. Там правеха много хубави и хрупкави според мен милинки (нещо като сегашните кроасaни със сирене, кашкавал, шунка и т. н.). Та в едно от всичките тези заведения си стоя права, подпряна на висока масичка (там нямаше седящи места) и си ям вкусната милинка. На стената срещу мен еееееееееееееей такъв голям часовник. Следва картинка:
(Картинката е само за илюстрация.)
И ето ти го един такъв субект, застава до мен и ме пита колко е часа, все пак пропуснах да кажа, че е лято, на ръката ми стои достатъчно голям ръчен часовник. Май нямаше по-възмутен човек от мен в момента. Отговорих нещо такова: Ей там има часовник и показах стената. А тоя като се втрещи, чак се почувствах длъжна да замажа резкия си отговор със следното изречение: Ами и моят часовник показва толкова. Иска ли питане - повече не ме притесняваха!
Колкото до приятеля -- потвърждаваш твърдението ми. Щом не се интересуваш от съответния човек, просто не му даваш обяснения. А въпросът "Той къде е" е много глупав. Има разлика между това да имаш приятел и да имаш сиамски близнак.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви