Аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те и другите

Повечето вероятно си спомнят момента в Библията, когато при Исус фарисеите довеждат жена, заловена в прелюбодействие. Според древните закони тя трябвало да бъде убита с камъни. Запитан какво мисли за наказанието на прегрешилата, Исус мъдро отговаря: "Този, който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."...

Пестицидке,що ли така,тези дни и на мен ми се върти в главата точно това!?!?

Който е безгрешен???А има ли съвсем,съвсем безгрешни,дори в помислите си?

Сещам се нещо свързано с Достоевски.Преди да умре,той казва на жена си:Не съм ти изневерявал дори в мислите си!?!?

Има много възможности за отговор,но дали пък наистина няма праведни хора?А какво означава праведни?И така въпрос ще роди следващ въпрос...

Няма безгрешни!Животът ни предлага такива невероятни ситуации,че дори сам за себе си е трудно човек да предвиди,как ще реагира,ако попадне в екстремна или неочаквана ситуация!Не казвайте:"Аз не съм такъв или не бих постъпил така,за да не ви изненада и докаже точно обратното Животът!"

Пестицид, много добре си излязла на снимката с коня!!! ;)

В повечето религии казват - не съди, за да не бъдеш съден. Като вземем и поговорката "Не вижда гредата в собственото си око, но пък вижда сламката в окото на друг", излиза, че народната мъдрост е стигнала до твоето заключение. Въпросът е, че много хора избиват комплексите си, като упрекват другите за това и онова. Така те се доказват, поне на думи. Дълбоко в душата си обаче и те знаят истината. Излиза, че тези хора-съдници трябва да приемат себе си, за да могат да приемат и другите.

Много интересен и провокиращ постинг, pestizid ! :-)) Влизам в „изповедалнята” и аз...за да не помислите, че съм безгрешна...:-))) Всъщност, напълно съм съгласна и с аргументите на коментиралите преди мен...:-)) Намерих се почти във всеки коментар...Абсолютно си права относно съветите( за упреци пък да не говорим), че едва ли някой има право да съветва някого ( освен децата си разбира се...и пак не винаги сме сигурни дали винаги правилно ги съветваме...)...По ми харесва изразът ”да изкажеш собствено мнение”, пък дали съответният човек ще бъде на твоята позиция (и дали ще постъпи по съответен начин) си е негов избор ( всеки си носи глава на раменете...)...Всеки си има уроци, които да учи...и ги учи по различен начин...:-) Едва ли има човек, който да не е единство от противоречия (или пък безгрешен...понякога дори неволно може да си наранил някого с думи...) :-) Ген, и аз не съм от тези, дето много приказват...предпочитам да слушам...:-)) Всъщност...много е важно с кого и къде говориш..., но при всички случаи в различните разговори показваме различни „пластове” от себе си като душевност и интелект...На някои показваме само черупките си отвън...на други малко по навътре...и рядко някой знае точно какви сме отвътре...:-)

     И сега се сетих за един виц, койтопасва на постинга ти...:-))) Ето го :

 

Всяка седмица жените в едно село ходели да се изповядват при попа (бил възрастен)...но имали уговорка да не използват думата „съгреших” , а „препънах се” ( явно им звучала по-безболезнено и не толкова страшно)...:-)) И изповедта звучала горе долу така „ Тази седмица дядо попе се препънах „толкова”пъти...” ...и попът съответно ги опрощавал „ Простено да ти е чадо”... За тази им уговорка знаел единствено и кметът населото ( били приятели с попа ). Но, починал попът и на негово място назначили млад поп. Жените продължавали да се изповядват по същия начин и попът недоумявал значението на „препънах се”...затова решил да попита кмета, да не би той пък да знае...Попитал го той, а кметът( знаейки за какво става въпрос) започнал неудържимо да се смее...” Не се смей кмете, ...твоята жена най-много се препъва...”...:-)))))))))

 

ПП Снимката е страхотна ! :-) Обожавам конете.:-)

 

Аз си представям, че блогърската общност е място за обмяна на мнения. Всеки е страничен на другите, та като си каже мнението то няма как да не е отстрани. И няма как (с много малки изключения) да е върху по-цялостна ситуация от описаната, която се комнитра. Така че, рискът  от разминавания по смисъл е голям. Но не по-голям все пак от интереса да научиш мнението на другите. Иначе блоговете нямаше да съществуват.

Аз,отдавна научих урока-да не обвинявам!Като дете често ми се случваше да не одобрявам постъпките на родителите си в конкретни ситуации и да твърдя,че НИКОГА не бих постъпила така!

 Много скоро попаднах в подобни ситуации и постъпих точно като тях-обратното на това,което твърдях!Никога ,не казвай Никога,за да не "дръпниш д.....а(въртоглавия) за опашката"!!!

Там е точно работата Ген, да си кажеш мнението по начин, който да не прави оценка на другия, а оценка на ситуацията/нещото за което се търси мнение. Ма не  винаги е лесно. Става доста по лесно ако човек не спира както е сам с ПС-то в блоговете, да си мисли дали това което пише би го казал по същия начин в жив разговор, ако си виждаше събеседника. Иначе казано, щом си говоиш с някого, значи като минимум интерес и уважение изпитваш към него (точно като на живо, там изобщо не захващаш разогово с хората които не са ти интересни или не са ти приятни). И като не е прав - няма да му кажеш "ти си идиот", а "не си прав според мен, защото.." В резюме - не е лесно да си сам (със свойта си емоционалност, настроенитео си в момента и своя си характер) и заедно с други хора ЕДНОВРЕМЕННО. И стават понякога грешки. Ама нали от тях се и учим. ;-))))

Не беше обвинение!Извинявам се,ако някой се е обидил!Просто изразих несъгласие с методи за ограничаване.Не отричам нуждата от правила и подобни методи-по принцип-иначе ще се получи,не така мечтаната от мен Свобода,а отблъскваща свободия,която между впрочем цари в доста блогове и форуми.Точно за конкретния потребител и в този блог съм на мнение,че не е нужно ограничение,но всеки сам си знае и решава.Това е само моето мнение.Ако се спори интелигентно и без обиди-нямам против.Все пак всеки си има свой опит и мнение!Аз и с мъжа си често съм на различно мнение и споря,но не ми пречи да го обичам,въпреки,че ми се иска да имам методи за ограничаване понякога,но ...Е,в блога има такива методи и се използват.Не отричам,че понякога помагат-иначе ще се превърнем в помийна яма,но за този потребител-не мисля,че е било нужно,но не аз решавам........

Ген,защо се заяждаш?!?Нещо не си в настроение ли,какво ли?Били пуснали на пазара-настроение,но количествата били ограничени!!!

Ми така кажи,бре човек!!!Понякога е необходимо да си кажем,та да ни разберат!!!Иначе се получава нещо,като "език мой-враг мой",което важи в най-голяма степен за българския език.Едно казваме,друго ни разбират и като се почне една тирада от приказки......свършване няма.Приятно ти занимание!Рисуването е нещо,което много,много "уважавам"!!!

Отплеснах се и не отговорих!Загледала съм се в маршрута на Камино-пътят до Сантяго де Компостела в северна Испания.Решила съм да го извървя и то сама,пък ако ще и после да се разведа(поне имам опит).То и мен човек няма как да ме ограничи.Шегувам се за развода(надявам се поне,да не се стигне до там),но за пътя-не се шегувам-800км е и може да се измине за около 40дни-в търсене и освобождаване на собствения си дух!По-близо е от Тибет и по-безопасно ми изглежда!

 Да,за Пестицид!-хубав постинг.

Като се замисля,май никога не съм оставала без компания-сама със себе си.Сигурно ми е труден контакта само с мене си и избягвам самотата-направо се плаша от нея,но този път Камино е най-добре да се извърви сам-ако си се загубил,за да се намериш отново.Ако те взема Ген,ще открия по пътя теб и пак ще забравя да потърся себе си.Засега е мечта-да извървя пътя,която се надявам да осъществя,за да преборя страховете си!

Коприва, едно време си мечтаех да измина пътя от София до Варна на кон - само с коня, през планини и гори, та чак до морето...Горе-долу 600км. Но по пътя може и да се намери човек. Пестицид, темата и доста обширна. Всеки търси себе си и открива по нещо в сравнението с околните. Но безгрешни хора няма, това всички го знаем. Важното е какво правим с наученото - зарязваме го безславно, или го употребяваме по предназначение. За себе си аз мога да кажа - купища противоположности, които много често не се допълват, а дори и влизат в противоречие. Понякога прекалено категоричните ми изказвания карат хората да се дърпат в защита, или пък трябва да пояснявам, че не се защитавам, и не съм искала да съдя никого, а просто съм си такава... Но пък си имам и положителности - говоря и пиша това, което чувствам и мисля. Всъщност, до сега не ми се е случвало да мисля лошо за някого, аз смятам, че такива мисли и чувства разболяват душата и тялото. Знам ли. Ще помълча малко и пак ще ти кажа какво мисля по въпроса...

Ген, много добре ти разбрах самоиронията... :-)) Просто уточних, че и аз не съм от много приказливите (на живо) :-)) Убедена съм, че разговорите, които водим тук...не биха могли да се проведат по същия начин..:-)) Вярно е, че живият разговор си има други предимства...интонация, жестове, мимики, езика на тялото...т.е., по лесно е за събеседника ни да узнае чувствата, които влагаме...Е, тук пък можем да ползваме усмивки и други емотикони, които не вършат определено същата работа, но все пак са нещичко...:-)

хахахаха,Ген,не се мръщи.За сега отлагам Камино и тръгвам към морската градина.Хайде,идвай с мен!Виждам кон на хоризонта-Случайна,ти ли си ездачката-ей така се прави-казваш и тръгваш-не като мен-мислиш,премисляш и отлагаш.......Пък може и да е от дългото взиране в блога-тая снимка с белия кон и Пестицид направо ме завладя.Истината,предпочитам живия разговор,но това писане много разтоварва.По-добре,че не си виждаме жестове,мимики.....,че да ни издават чуствата.Аз с моето въображение така съм ви нарисувала в главата си,че все едно сме си в тесен семеен кръг!(Усмивка)

 

Ей и на мен ми се прави пътя до Сантяго. Мисля, че има повече от един маршрути. Или поне можеш да тръгнеш от п-близка до антяго спирка (за предпочитане с летище). Няма ли един маршрут от Пюи ан Веле (до Сент Етиен), който да е с 300-400 км. по-кратък от онзи който съм виждала да тръгва от Шартър и който е 800 км.. 800 са много като за начинаещи.

Е, Ген, сега наистина се навря между шамарите...А за мен картина с посвещение???

Ааа, няма да се хвана на това :).
Какво значи в какъв десен - това да не е рокля? И после ще ме обвиниш, че нищо не разбирам от изкуство :)...

Много харесвам картините,но ще се върна малко по-нагоре към коментара на Мариа.Мариа,можеш да изминеш колкото км. искаш.Най-дългото разстояние от френската граница по "римския път"през Пиринеите било 800км.Можеш да тръгнеш,от която искаш точка в Северна Испания.Има хора(болни,деца,възрастни),които пътуват с кола,разбира се по странични,пригодени пътища.Мой съучиник беше изминал пеш 700км,но по спешност трябваше да се прибере в Хамбург и успял за2дни-явно има бърз достъп до различни летища.Срещнал двойка по пътя,които били тръгнали пеш,от вратата на дома си в Белгия.Кой,колкото прецени,че може да издържи.Мен километри не ме плашат,но за сметка на това ме плаши всичко останало-планина,тъмнина,непознати............Успокоението е,че пътят се охранява много строго от испанските власти и хората предприели това приключение са много-така,че не си никога съвсем сам.

Ген,причините са в мен самата-заради търсещия ми дух,за да преодолея страховете си,за да открия себе си,заради всички истории и легенди,които съм чела и чула за Камино...Същите причини,поради които хората обичат и търсят Тибет,различни индийски мъдреци,лечители,гадатели,поради които посещават храмове,енергийни центрове и свети места.Ще разкажа всичко,но първо да набера смелост да тръгна и ако се върна ще опиша всяко едно приключение.Дано желанието,любопитството и търсещият ми дух надделеят над най-големия ми враг-Страхът!А до тогава ще го преодолявам тук,с различни методи-един,от които да си споделям с вас в блога!

Копривке, забрави страха. Това е поклонническо пътуване. Ако си с чисти мисли Бог те пази. А ти пътуваш към себе си. Целта на пътуването е да се освободи от страховете си. И от греховете също. ;-)))) В средните векове са го минавали и без да носят пари (това е причината за появата на борсата според някои интепретации - много поклонници от северна Европа се събирали в Антверпен в кръчмата  Ше Бурс - При кесията в превод и нещо му имали доверие на собственика та си оставяли при него парите, докато се върнат. ама това друга история ). Та ходели без пари щото с благост и смирение по пътя трябвало да си намерят подслон и храна.

И донеси снимки! Наоколо има и други номади с търсещ дух, като мен, на които им стига една идея, за да си стегнат багажа.

П.П. поста е хубав, но на мен повече ми харесаха коментарите...такава хубава раздумка се е заформила, че това коментарче ще я провали.

Диди,много сме ,ама сме пръснати.......

С тоя постинг ще получа раздвоение на личността.Хем се стягам да посрещам гости,хем надничам тук!

Човек трябва да има смелостта да каже истината, ако тя ще помогне на някого да осъзнае  свой недостатък или грешка.Усмихвайки се възпитано на някого прикривайки истинското си мнение или отношение към него и живота му,не е честно и приятелски.Може би работата ми -отивайки при болен аз за много кратко време трябва да кажа всичко с което мога да му помогна да промени погрешното си мислене и поведение .Това стана мой добър навик в живота.Моите приятели  са много .И ме уважават най -вече за това че съм истинска с тях.Истината често се приема болезнено.Но както казва Майка Тереза-Бъди откровен каквото ще да става...Защото истината е свята

"-Посочи ме с пръст-каза ми тя.-Престори се,че ме обвиняваш в нещо.

Посочих я с пръст.

 -Нали виждаш как в същото време с трите други пръста сочиш себе си?

 -Да-отвърнах.

 -Значи,когато съдим другите,всъщност съдим себе си.Няма разлика."

  Светът е много напреднал в изграждането си като стройна система за работа,отношения между хората.Има си закони и права на институции да съдят.Ръководители да вземат отношения пио дадени въпроси и да наказват Самите хора имат права-морални да се защитава, да анализират и да търсят по -добра алтернатива за живот. Да съди и то справедливо  има право само Бог., ние хората можем да се гневим и изживяваме недостатъците на заобикалящите ни,а да бъдеш откровен с добри намерения за да помогнеш на някого да се промени е друго. Разлика между двете могат да направят много високо и духовно изградени личности..

Ген, все пак се реших да ти кажа, че ми харесват картините ти...и са с интересни цветови решения ( макар и някои да са ми леко мрачни) :-) Бях се разколебала да го направя след шеговитата вметка на Ела за картина с посвещение...:-)) С две думи...не си мисли, че го правя по тази причина... :-)) И ми беше любопитно ( понеже имам слабост към изкуството...и изобразителното в това число ) всичките картини ириси на очи ли изобразяват...( поне аз така ги виждам...) :-)

Ген,искам и една посветена на мен,ама много красива и много шарена.Тази година е хит на шареното в модата и в изкуството също.Харесвам картините ти.Радвам се ,че си тук приятел.

Благодаря за линка, Ген. И за да бъда откровена, тези които видях наистина  са по-весели и слънчеви ( поради играта на цветовете и формите) . Колкото до посвещението...вече обясних ... :-) Няма да можеш да поласкаеш егото ми ( засега съм го приспала дълбоко), така, че е излишно :-) Зарадвай желаещите. :-) С две думи...беше удоволствие за мен просто да ги разгледам . :-) Желая ти творческо вдъхновение за още много красиви произведения ! :-)

ПП  Ич  не ставам за ставам за вдъхновител... Много ми е ниско кпд-то,  що се отнася до писане на постинги.:-)

Ген, намирам очарование във всички сезони, но пролетта ми е любимия... и наИстина и на мен ми е хубаво... Прекрасно е да виждаш и усещаш със сетивата си как цялата природа напира за нов живот...

Благодаря на всички за споделените мнения, :)