Аз съм лампичката

Аз съм лампичка. Мноо съм проста, щот мозъкъ ми й само една жичка, ама за сметка на туй бързо загрявам. Моо съ лепьът мъжете по мени. Щот съм хубава. И проста. За проста мъ смятът. Ама аз за туй и не си отварям устата много. Тя не че все не стои отворена. Тъй е по-съблазнително. Всъщност рядко си затварям устата. Имам пухкави устнички. Лепьът съ мъжете, ама само толкова. Плаша ги. По-нататък не знаят какво да правят. Тъпеят. По-прости стават и от мен. Малейййй, ква скука! Питът ма разни работи, говорят разни тъпотии, вицове ми разказват, а очите им все в гърдите ми. Мооо съ тъпи значи. А пък аз все – да – не. Даже не си отварям устата. Само кимам. И мятам коси. На петата водка си тръгвам. Сама. Дъ ма питъш що ли ходя по баровете? Само лайна там. Ама скука. В квартирата не ми съ сиди. То цял ден бачкане... Пък вечер – тъпотия. Мноо съм тъпа начи. Що ли ви ги пиша и аз тия тъпотии? Щот съм на пет водки сигурно. Я да си лягам.