Аз срещу себе си

Саморазрушавам се... Правя неща, които знам, че не трябва да правя... Не правя други, които знам, че трябва да правя. Макар да знам добре последиците от едното и от другото. Вървя срещу себе си и срещу добре установените стандарти... Всичко ми крещи, че не бива така...
Но не мога да се спра... Логиката ми в момента е нелогична.
Чувствам се сякаш някой ми е зашлевил силна плесница и ме е извадил от вцепенението, в което бях изпаднала.
Чувствам се сякаш току що излизам от водата, в която съм съм стояла безброй мигове със затаен дъх, и сега си поемам една огромна дълбока глътка въздух...

Категории

Невчесани мисли

Коментари

the_crow преди 19 years 7 months

...звучи познато като думи.. но нещо ми убягва - очевидно смяташ, че си изградила нещо досега, нещо което е "правилно" и "вярно"... а в следващия момент - била си "вцепенена".. била си "под вода" и чак сега наистина виждаш какво има наоколо... т.е. каквото и да е било досега то не е било адекватно на реалната среда... въобще - хубаво чувство ли е това - да ти ударят шамар?... за дълбоката глътка въздух мога да се досетя ;-)

Katherine преди 19 years 7 months

Мда, да предположим, че смятам, че съм изградила нещо до момента, но през времето когато съм го градила, съм пропуснала/забравила/пренебрегнала куп други неща и в един момент го осъзнавам. За шамара - той е от онези, които понякога се налага да зашлевиш на някого, който не е на себе си. Така че от тази гледна точка май е хубаво нещо, отрезвяващо...

BasiDi преди 19 years 7 months

Хм, наистина познато звучи. От собствен опит знам, че щом правиш дадено нещо, сигурно имаш и основания да го правиш, дори и да не ти изглеждат особено смислени. Номера е, ако се случи да се усетиш, че си прекалила, да имаш смелоста да си го признаеш навреме. Аз лично не го научтова и ... си патя.

Успех!

efina преди 19 years 7 months

Не знам какво значи според теб "саморазрушавам се", но ако е моето
"саморазрушавам се", значи всичко си е наред.Имаше един период от време,когато си мислех,че съм загубила същността си в многото компромиси,които направих за хора,които обичам.От всичко това разбрах,че те свикнаха и даже смятаха,че съм длъжна.Сега живея така,както ми харесва,правя неща,които ми харесват,защото животът е само един и той си е мой.Нищо в този живот не си заслужава, щом нямаш душата си...