Аз не искам да съм Дон Кихот

Прочетох го, няколко пъти даже. Признавам, подобен прочит на Рицаря на Печалния образ ми идва нов. Което не значи, че имам нещо против. Имам само един въпрос, по твое, лично мнение, много ли са хората около теб - съученици, учители, познати, които предпочитат да предъвкват мусаката от вчера и да плачат с латино-героите? Интересно ми е твоето мнение.

Ори и БасиДи, ще се съглася с вас по принцип, но имам едно фундаментално възражение:

Мусаката, ах, мусаката, бабината, с дафинов лист и без да пестиме от каймата! 

orri, Преди време на книжния пазар имаше бум на лигава любовна литература, която по същия начин помагаше на хората да излязат от мизерията(според тях) и да се пренесат в друг свят, като се поставят на мястото на перфектните(според тях) герои. Нормално е човек да се изгражда и да иска по-добър живот. Заложено ни е. А да се чете такава литература и да се гледат сапунени сериали е просто един компромис. Не го приемам! А ако действителноста не ни харесва, можем макар бавно и методично да я променим. Не зная как трябва да изглежда едно есе, но твоето ми хареса. BasiDi, Понякога се залъгвам в това какви са хората в България. Мисля си че всички българи са с разбиранията на хората от моето обкръжение. Просто за мен различните от тези цености са грешни, неточни. И тук бъркам. Неволно ставам слушател на чужд разговор и мнението ми за народа на РБ са сгромолясва. Ами така е... градивните личности и творците са много малко. Или са се изпокрили в малки общества в стремежа си да избягат от пошлоста и безхаберието, които мачкат всичко и ни дърпат на зад.

Гардже :) Отклоняваш се от темата и тезата ти за мусаката не е ясно обоснована ;) П.П. Заливката с прясно мяко или с кисело и леко препечена? ... ок, спирам, че започвам да изгаднявам, а не искам :) Смехи, това за хората от близкото обкръжение и объркването и, понякога, гнева и тъгата от сблъсъка с останалата част от нашия си български свят е нещо до болка познато. Последно вчера се натъкнах на нещо, което за пореден път ме накара да се замисля аз ли съм твърде сбъркан за тая държава или държавата е твърде сбъркана за мен. Ще го разкажа, но имам нужда малко да го обмисля.

Включвам се веднага в обсъждането: мусаката не я обичам със заливка, понеже обикновено в заливката слагат брашно и става гадна.... ох, спирам, че от вчера съм на плодове. :)))

И сапунените сериали, и любовните романчета са си ДРОГА в чист вид.  Повечето хора не са герои. Това изненадва ли някого? Кога и къде всички са били герои? Не мисля, че има общо с това, че сме българи. Не ги произвеждаме ние тези сериали, и тези, които ги правят, не им минава и през ум за нашия мижав пазар. Следователно на доста места хората са слаби... човешко е.

А че се затъпява от телевизия си е доказан научен факт. Ако маймуните бяха гледали телевизия, нямаше да станат хора, а нещо като "портрета от стената", дето "само ме следи": щяха да се превърнат в едни драги обездвижени  зрители. 

BasiDi, по мое лично мнение предъвкващите мусака и плачещите с латино героите не са много, но ги има. От моето обкръжение само един - двама са такива.

Shogun и ти ли? Само си мъчиш душицата с тези диети:) Като бивш тивиман ще ви кажа - да от много ТВ затъпяваш добре че ми спряха кабелната:)

Мусаката я обичам със заливка с кисело мляко и препечена и гореща ммм

Smehi, имаш правото и с любовни романчета (как бяха с имена на мъже или жени) е същото като със сериалите.  

Orri, верно мъка, ама я ми виж фигурата - направо съм убиец!!! Гаджетата падат на снопове! :)

Ох,Ори, извинявай за твърде тежкото мнение, но аз и 5 не бих ти писала, ако есето е литературно. Определено ти липсва литературността, терминологията, стилът...Всички онези неща, които се изискват от едно литературно есе. ;) Ако не е било литературно...става за 5.

Ааааа...сетих се.Нас ни караха да пише щуротии от рода на "Ако бях Офелия" :)  

Бьоф Строганов

За първи път ястието се появява в края на XIX в., не по-рано от втората половина на 90-те години. Появява се в готварските книги издавани в началото на XX век като руско ястие, но всъщност не е национално блюдо, а по-точно руско изобретение. Носи името си в чест на граф Александър Строганов (1795-1891г), последният от рода Строганови, известен с това, че по негов проект е основан Одеския университет и с огромната си библиотека, която подарява на Томския университет. Продължително време граф Строганов е генерал-губернатор на Новоросия, живял и починал в Одеса, където след оставката си е избран за почетен гражданин. Тук ястието е приготвено за трапезата на Строганов от неговия готвач. ПОРЦИИ: 4 ПРОДУКТИ: 700 г телешко бонфиле 2 глави лук, големи, нарязани на ситно 280 мл сметана 1 с. л. брашно, препълнена 2 с.л. доматено пюре 85 г краве масло сол, черен пипер на вкус

ПРИГОТВЯНЕ:

Месото се нарязва на тесни ивички (5-6 см дължина, 1 см дебелина) напречно на мускулите влакна. В съд смесете сметаната и доматеното пюре и добре разбъркайте. Сгорещете маслото в тиган, добавете лука, нарязан на тънко на дъното, леко запържете, добавете ивиците месо, поръсени със сол и черен пичер и запържете съвсем леко за да не се втвърди месото. Поръсете с брашното, разбъркайте и пържете още 2-3 минути. Изсипете отгоре сметановата смес и задушавайте за 10-на мин на слаб огън. Ястието се поднася с гарнитура от пържени картофи или пресни домати, но задължително горещо. Е,това е мусака ,с повече вариации,поне на мен така ми се струва,невиждам нищо лошо,в това ,да си представям,че мусаката е изискано ястие,приготвено от прочут майстор-готвач,не,не е илюзия,просто предпочитам бг националната кухня ;-))

Е това вече е принос към темата за Дон Кихот!

Ори, радвам се, че си ме разбрала правилно, питах именно за хората от твоят кръг. Защото никой не може да бъде с всички. Всеки избира някаква среда, в която да се движи. Да де, случва се понякога и просто да няма избор и тогава е трагично, но това все пак са изключения. Питах те, защото есето ти ме накара да се замисля. Вярно, не толкова за Дон Кихот, колкото за теб и хората около теб, но Сервантес съм го чел и знам за какво става дума, така или иначе, докато ти се представяш като случайно отгърната страница от непозната книга. Непозната душа, която е харесала достатъчно същия кръг хора, които съм харесал и аз, тук в бглог, за да си направи труда да сподели с тях. И с мен. И да ме развълнува достатъчно, че да попитам "Коя си всъщност". И това за мусаката и сериалите, колкото и смешно да звучи е част от отговора. А той, отговора, не е се събира в две думи. Не можеш да опишеш някого с две думи, дори и да си господ. Днес научих още малко за теб, така, както сутринта с кафето научих още малко за Black Howk например. О, да, различно е и все пак това са частите от все същия отговор. Възможно е да обяснявам малко объркано, но се надявам, че си ме разбрала. Ако не - питай, иначе остават неясноти, а това не е добре :) Шогунче, мила, що не зарежеш тия дивотии, а? Има много начини да си поддържаш фигурата в перфектно състояние и гладът не е един от тях ;) Хих, не , не е това ... добре де, не само това :) :) Ако беше, щях да го постна другаде тоя коментар :)

Хора като Дон Кихот карат земята да се върти, по мое скромно мнение. Лудите лудите, те да живи!, както е написал Вазов, ако не се лъжа. И други в тоя род. Щото, ако людете си гледахме само пъпа и ежедневната борба за оцеляване и по-добро плюскане нищо нямаше да стане. Нямаше да има ренесанс, Българско възраждане и прочее.

А пък есето на Ори си заслужава 5-цата щото има лично мнение. А литературността и стилът да го духат :)

Жоро, личи, че ти е занаят писането :) Това, което успях да кажа и другото, което не сместих в безумно дългия си коментар си го сбрал на 3 реда :) И нещо встрани от темата - прати ми един мейл на лична, ок?

Шогун,това което написах като коментар,беше шега разбира се,радвам се,че не си ме разбрала,просто ми се стори твърде интересна асоциацията между Дон Кихот и мусаката,това са две противоречия на пръв поглед-човекът с въздушните кули и нещо толкова прозаично като ...храната,аз исках да кажа,че винаги можеш да откриеш нещо ново и свежо,да си представиш едни различен свят.Това не значи,че си фантазьор,и че се движиш ,избягвайки земното притегляне,всичко е въпрос на личен избор,което е направила и Ори,тя е избрала своят начин на поведение и ценности.Исках да кажа само,че има и други ,различни хора,които си представят и предпочитат да го правят,че мусаката е ....Бьоф Строганов ,в това е цялата красота на света,че сме толкова различни и имаме различни истини.Напълно съм съгласна с това,че в момента,в който ние хората достигнем до една абсолютна истина и спрем да дискутираме-това би било означавало край на човечеството.

И на мен есето ми харесва, така че си му слагам 5 без колебание.

Обаче имам следната бележка:

Наистина, ако направим паралел с онова време, тогава днешните зрители на сапунки са като тогавашните читатели на рицарски романи. И едните, и другите се оттеглят от реалността в бездействието и простото зяпане на измислена реалност.

Дон Кихот не е от тази категория. Той се бори за своя идеал.

Какво ли бих написала, ако някой на мен ми даде да пиша такова есе? Аз бих искала да мога като Дон Кихот да се сражавам за убежденията си срещу целия свят. Но бих искала идеите, за които се боря, да са реалистични, да отразяват истински проблеми. Със своя бой срещу вятърните мелници Дон Кихот успява да направи света по-красив, макар че нещата, които той вижда, не са реални. Ако той виждаше истинския свят, той би успял да го направи и по-щастлив.