Аз ли малко нося...

Прекарах страхотен уикенд. Наистина страхотен. Може би причината за това е, че не правих нищо, ама наистина нищо. Спах много, дразних съквъртиранта, хапнах, ударих една две бири, играх страшно много (към 12 часа) на Counter Strike: Source… Въобще приятно беше.

Мисълта ми е за друго.

Седя си аз на опашката в любимата ми дюнерджийница и слушам разговора между двамата дюнерджии. Всъщност нямаше как да не се вслушам, тъй като двамцата викаха (може би за да са сигурно, че всички в заведнието ще ги чуят)

“Аз снощи удари 13 – 14 бири, после някакви шотове и нищо ми нямаше. А да, и преди това пихме ракия у Ванката.”

“Абе и аз бях зле. Две кила вино, после половин бутилка водка и накрая и аз шотове.”

Гледах ги аз тия двамата и се чудех как не са умряли от алкохолно натравяне. Или ако не са умряли, то поне е трябвало да бъдат в безпаметно състояние. Е па знам ли всъщност.

Глупавият ми съквъртирнт и той се хвалише онзи ден:

“Аз едно време много пие. За една вечер съм изпивал 20 малки ракии, 16 бири и половин шише водка. Сам!”

Гледам го и него – някаква ниска хърба 165, може би около 60 кила.... Ако се смятат дрехите, ланеца и телефона. Хм, и пак може да не докара 60 кила. Как да е. Та гледам го и се чудя къде ги е побрал всички тези неща. Па и като се замисля никога не съм го виждал да пие. Обикновенно се лигави с една ракия цяла вечер.

Та тези две случи ме накараха да се замисля как всички мои бегли познати са адски пиячи, а всички мои приятели и аз самият сме ебати мухльовците. Аз например на рожденият ми ден след две кила маврут, неизвесно (но и не много голям) количество водка и една чаша бейлис... Е имах загуба на памет, и едвам изтрезнах на другия ден, а махмурлука ми ме мъчеше 24 часа. Онзи пък ден си говоря с един колега, който се оплакваше, че след кило мелнишко вино-убиец е прекарал нощта в банята гледайки стомашното си съдържание. И други подобни истории.

Та успях да изведа следното правило – колкото по-добре познавам един човек, толкова по-смотан пияч е. И колкото по-бегло го познавам, толкова по-брутален унищожител на алкохол е. Интересно.

Може би пък става въпрос за типичната ни черта да се правим на по-големи мъже пред непознатите. Така де, на приказки всички можем да изпием шест кила вино, всички на приказки караме Ауди А6 и инструментите са ни 25 санта. А в действителност...

Е има и големи, истински пиячи. Като например една приятелка, която е барманка в пропаднало кафе/бар в Гетото. За нея съм сигурен, че може да надпие целият офис и след това ще е достатъчно трезва за да кажа азбуката отзад напред.

Та наближава изконният български празник Трифон Нарезан (къф е тоя Св. Валентин?!) и смятам да таствам колко и какво мога да изпия без да се налага да ходя до болницата. Все пак тярбва да видя дали наистина съм смотан пияч, както и повечето хора около мен. Експеримента ще е интересен, тъй като за капак ще бъда в командировка. Резултатите от теста ще бъдат публикувани в блога ми.