Аз

А преди няколко дни си счупих палеца. На десния крак.

Въобще тази година ми се случват все приятни неща. Пренесох си багажа при приятелката ми. Заживяхме заедно. На рождения ми ден, който по една случайност съвпада с празника на Св. Валентин се сгодих. Така де по всички правила, изненадващо купих годежен пръстен, една книга на Бил Брайсън (тази за вселената, сещате се нали? Не? Ок, няма значение, като ви казвам, че съм я купил точно нея, значи е така... ) и свещи под формата на червени сърца. След това ходихме на Японски ресторант и на романтичен филм. А след това посетихме техните. А след това моите родители. А вече знаехме, че ще си имаме дете. Бебе.

И се оженихме. Сватба по всички правила. Почти. Имахме кумове, ресторант, готина музика, достатъчно чалга и много приятели – гости. И малко роднини.

След това имахме и меден месец. В Истанбул. Пътешествие с кораб по Босфора, посещение на забележителности, имахме си истински водач, готин хотел, похапнах и истински дюнери. С месо. А не само картофи и няколко късчета от нещо... Опитах и местната бира. Не е лоша.

Направих 1000 снимки.

Беше наистина много хубаво. И свърши както всички хубави неща много, много, много бързо.

Завърнахме се в София.

Покъртително.

Започнах да ставам сериозен, отговорен и т.н. бъдещ баща... И като такъв се заех с ремонта на бъдещия ни дом – семейно гнездо. Когато човек се заеме с такова дръзко начинание просто няма представа с какво ще се сблъска. Иначе не би започнал, разбира се. Първо трябва да е добре зареден с пачки. След това с търпение. Здрави нерви – стомана. Трябва да е дебелокож като онова животно, тапир, не знам защо, но то така добре се вмества като определение на българския чиновник. Тапир. С дебела кожа. Катаджия? Данъчен? Администратор? - Тапир!

Та човек с една дума трябва да е издръжлив, подготвен, за да се справи с българския майстор. Въобще българина има странно отношение към Услугите. Работя в сферата на услугите. Как ви звучи това? Все едно – прецаквам някого. Взимам парите на някой смотаняк, който не може да лепи плочки, да реди ламинат и да си сглоби кухнята сам. Преди това се опитвам да му продам непродаваем боклук. Мебели, с които по принцип не бихте обзавели и старчески дом. А също и строителни материали, с които да построите такъв дом. Всичко това за едно малко апартаментче. Което при това няма да служи за дискотека или прочие заведение. Услуги в България е еднозначно за лесни пари. Например взеха ми 200 лева за ремонт на бойлер. Един нов, в Техномаркет може да се вземе за по – малко пари. Ремонта се състоеше в подмяна на меки връзки на брой 2. Цена – 10 лева. Човека, не го наричам животно, за да не обиждам невинните същества, та Водопроводчика си тръгна със 190 лева чиста печалба. Сега вече ги сменям сам. Като типичен българин започнах да разбирам от всичко. Даже да мажа с латекс.

Но за ремонта на апартамента си платих. И бременната ми жена и тя си плати. Обикаляше с майсторите по складове и прочие магазини за строителни материали, а такива в София, безброй.

А аз започнах работа в една фирма. Работех и по дисертацията си. Но основно се бях ангажирал с проблемите на изпълнителния директор.

Следва продължение.