Абитуриентски балове - преди и сега :)
Днес се навършват точно две години от абитуриентския ми бал. Спомените ме налягат от 2-3 дена, но най- вече ме наляга липсата на приятелките ми - Мария е във Франция (Лион), Диляна във Варна, Христина в Пловдив, а аз - тук, в София.А 5 години бяхме неразделни!
Та много ми се прииска да ви разкажа за моя бал и за двата бала, на които присъствах тази година. Както за всяко момиче - най-важна беше роклята ми.От как се помня, все синичко обичам, за това роклята естествено трябваше да бъде светло синя. Когато премерих още първата рокля, казах, че ще е тя, но нашите не бяха на това мнение. Обиколихме всичките магазини в Пловдив, измерих де що видях синя рокля, но не,не и не - онази беше МОЯТА. Така, както всяка абитуриентка бях на диета и правех упражнения, та от 55 килца станах на 52 и докарах едни манекенски мерки, голямо постижение и важно за по-нататъшния разказ.Дойде ред на безумното издирване на обувки и след като с Диляна се оказа,че роклите ни са в еднакъв цвят, а долната част дори от еднакъв плат, когато тя горката видя обувките ми, щеше да припадне - бяха абсолютно същите като нейните.Поне чантите ни бяха различна форма:)Малко като близначки бяхме :) Много исках да имам бижута, които да изглеждат антикварни и за тях също му хвърлихме едно бясно търсене.Но най-накрая ги открих - комплект колие,гривна и обици (ама аз нямам дупки и няма, няма, няма да си продупча ушите!!!) - мънички полумесец и в него звездичка, наредени множество.Само гривната я скъсах :(, но колието още го пазя. После с леля ми купувахме парфюм.След като кихахме порядъчно във всички козметични магазини, се сдобих с Amarige D' Amour на Givenchy. Много елегантен аромат, само дето аз все още му кихам...Направих грешката да отида една седмица преди бала на ноктопластика и два дни преди бала да счупя три фалшиви нокъта, че пак до салона...Но пък после имах изряден маникюр ;) Прическата и гримът ми ги направи кварталнаа фризьорка Ася, но се справи прекрасно,все едно бях ходила в някои от известните салони. Важна част от историята са и сините прашки, но по-натам...
Дойде важният 26 май 2003 година, натъкмих се както си му е ред, дойдоха гостите, аху-иху, баща ми ми направи няколко снимки, от които тази ми е любимата . И понеже живея на 5 крачки от гимназията,ходихме пеша до нея,там се събирахме целия випуск за още снимки с учителите и така нататък.И тук идва важния момент с прашките!Както си ходя аз,усещам,че подплатата на роклята се набира нагоре. Смъквах я аз няколко пъти, но най-накрая така ми писна, че я оставих да се набере, а пък тя понеже беше тънка,почти не си личеше,че въобще я има набрана...И така останах по дантела и прашки :):):) И официален кок...Снимахме се в гимназията,крещяхме със Стефка sex for peace,което не знам от къде сме го измислили...После тръгнахме към ресторанта.За първа и единствена година ФЕГ правеше бал в Тримонциум. От моя страна бяхме със съвсем обикновената ни Дачийка, без балони,без крещене по прозорците, без балони. Някак си ми се виждаше ужасно глупаво и детско. Слязохме на Тримона и после диво парти в панормания ресторант. Всичко вървеше добре,докато тогавашният ми вече бивш Георги (който не е същия Георги на чийто имен ден бях), реши ,че иска да танцува на някаква балада с мен. Аз уж бях яла, но той като ме притисна към себе си, че като ме завъртя, че как ми падна хубаво кръвното и...ПРИПАДНАХ! На бала си припаднах! Срам и позор. Губят ми се около 2 минути,през които той ме е изнесъл на ръце , свестих се навреме да кажа да ме поливат с вода,че ми отиде и грим и фон дьо тен и всичко. После по някое време последва задължителната "Клетва" и сълзите и прегръдките. Странното е, че и до днес вярвам във въпросната клетва,поне що се отнася до Диляна,Мария и Христина.Никога не бих отказала помощ и на другите,разбира се,макар че никога не сме били близки.После бяхме на дискотека, там босички :) Хитовете бяха Погледни ме в очите и Last kiss,всяка 3-4 песен това слушахме. И най-накрая - качих се с 8 сантиметровите си токчета на Альоша и гледахме изгрева.Диляна,като пич, се преоблече още в ресторанта с дънки ;) То нямаше много изгрев,беше облачно и малко ни заваля, но беше хубаво.Георги ме носи на ръце надолу по тепето,аз по едно време му се сопнах яко и беше готовш даме хвърли в едни храсти.Само ме намокри :) После взехме такси, одруса ни 10лв и се прибрахме.Бях много уморена,но пък прическата ми не беше мръднала :)
А сега за баловете ,на които ходих тия дни.Първо,най-нагло се натресохме на бала на моята гимназия.Стефка имаше рожден ден на 24 май, първо бяхме да хапнем в едно квартално заведенийце и псле ,понеже я бяха поканили след 11 часа да иде един двама младежи завършващи,та и аз с нея,че и Георги (това е Георгито с именния ден).И като отидохме,първо в гимназията - ама хич не ми харесаха роклите.$-5 приличаха на булки - тип бяла сметанова торта, още 10 девойки приличаха на вариатетни артистки, останалите бяха с рокли с обръчи - общо- взето нищо интересно,само една харесах- много изчистена,от бели цветенца,по тялото, само дето девойката беше много хилава и и стоеше малко като на закачалка.Когато отидохме в ресторанта,се оказа,че половината випуск 2003 вече се е намъкнал с абитуриентите, само че бяха все от момчетата,ни една съученичка не видяхме.Д.Станчев от моя клас се беше издокарал с абитуриентския си костюм...направо му завидях,аз никога не бих могла отново да се напъхам в моята рокля.И така - танци и пляски,жал ми стана за девойките с високите обувки, на мен си ми беше кеф по чехличкиииии!Чувствах се все едно на мой си бал, нищо ,че нямах рокля и прическа.На всеки поздрав за випуск 2005 ние със Стефка викахме 2003 ;) Така до едновреме ,в което се появи някакъв тип охрана и искаше да ни изгони, обаче Стефка нали е оправна - замъкна го при заместник-директероа и той го убеди да не ни пипа и да ни остави в залата. И така дивяхме до 1 часа и аз и Георги решихме да тръгваме, защото аз имах да уча на другия ден.
На другия ден изпратих още една девойка,от строителния - Гергана.У тях се забавлявахме страшно много, тя беше много красива, с тъмносиня рокля с обръч.Подарих и медальон с камъче, надявам се да се е зарадвала.На излизане от тях ние с нея и още 2 девойки се качихме в колата.Много ни валя и тя беше подхванала обръча,за да не се намокри и накаля роклята.Едва влезе в колата с него, та трябва да отбележа като се омъжвам,да не взимам рокля с обръч.И без тва белите са наистина като сметанови торти на 3 етажа.Тъй,обаче колата на Герганка беше с всички екстри - бибиткане,балони,тя излезе отгоре на покрива през дупката.И аз - нали не видяла такова чудо на моя бал, се измъкнах през прозореца и седнах и се размахах и развиках все едно аз завършвам ;) На Герито и без тва не и се викаше,ама аз и Ангелина от вътре хубаво я отменихме...Та сега нямам глс.Не можах да видя девойките от строителния с какви рокли бяха, но нищо - догодина пак на бал. Тва беше.Мнооого дълго,ама аз скоро не съм писала.:):):)
Та много ми се прииска да ви разкажа за моя бал и за двата бала, на които присъствах тази година. Както за всяко момиче - най-важна беше роклята ми.От как се помня, все синичко обичам, за това роклята естествено трябваше да бъде светло синя. Когато премерих още първата рокля, казах, че ще е тя, но нашите не бяха на това мнение. Обиколихме всичките магазини в Пловдив, измерих де що видях синя рокля, но не,не и не - онази беше МОЯТА. Така, както всяка абитуриентка бях на диета и правех упражнения, та от 55 килца станах на 52 и докарах едни манекенски мерки, голямо постижение и важно за по-нататъшния разказ.Дойде ред на безумното издирване на обувки и след като с Диляна се оказа,че роклите ни са в еднакъв цвят, а долната част дори от еднакъв плат, когато тя горката видя обувките ми, щеше да припадне - бяха абсолютно същите като нейните.Поне чантите ни бяха различна форма:)Малко като близначки бяхме :) Много исках да имам бижута, които да изглеждат антикварни и за тях също му хвърлихме едно бясно търсене.Но най-накрая ги открих - комплект колие,гривна и обици (ама аз нямам дупки и няма, няма, няма да си продупча ушите!!!) - мънички полумесец и в него звездичка, наредени множество.Само гривната я скъсах :(, но колието още го пазя. После с леля ми купувахме парфюм.След като кихахме порядъчно във всички козметични магазини, се сдобих с Amarige D' Amour на Givenchy. Много елегантен аромат, само дето аз все още му кихам...Направих грешката да отида една седмица преди бала на ноктопластика и два дни преди бала да счупя три фалшиви нокъта, че пак до салона...Но пък после имах изряден маникюр ;) Прическата и гримът ми ги направи кварталнаа фризьорка Ася, но се справи прекрасно,все едно бях ходила в някои от известните салони. Важна част от историята са и сините прашки, но по-натам...
Дойде важният 26 май 2003 година, натъкмих се както си му е ред, дойдоха гостите, аху-иху, баща ми ми направи няколко снимки, от които тази ми е любимата . И понеже живея на 5 крачки от гимназията,ходихме пеша до нея,там се събирахме целия випуск за още снимки с учителите и така нататък.И тук идва важния момент с прашките!Както си ходя аз,усещам,че подплатата на роклята се набира нагоре. Смъквах я аз няколко пъти, но най-накрая така ми писна, че я оставих да се набере, а пък тя понеже беше тънка,почти не си личеше,че въобще я има набрана...И така останах по дантела и прашки :):):) И официален кок...Снимахме се в гимназията,крещяхме със Стефка sex for peace,което не знам от къде сме го измислили...После тръгнахме към ресторанта.За първа и единствена година ФЕГ правеше бал в Тримонциум. От моя страна бяхме със съвсем обикновената ни Дачийка, без балони,без крещене по прозорците, без балони. Някак си ми се виждаше ужасно глупаво и детско. Слязохме на Тримона и после диво парти в панормания ресторант. Всичко вървеше добре,докато тогавашният ми вече бивш Георги (който не е същия Георги на чийто имен ден бях), реши ,че иска да танцува на някаква балада с мен. Аз уж бях яла, но той като ме притисна към себе си, че като ме завъртя, че как ми падна хубаво кръвното и...ПРИПАДНАХ! На бала си припаднах! Срам и позор. Губят ми се около 2 минути,през които той ме е изнесъл на ръце , свестих се навреме да кажа да ме поливат с вода,че ми отиде и грим и фон дьо тен и всичко. После по някое време последва задължителната "Клетва" и сълзите и прегръдките. Странното е, че и до днес вярвам във въпросната клетва,поне що се отнася до Диляна,Мария и Христина.Никога не бих отказала помощ и на другите,разбира се,макар че никога не сме били близки.После бяхме на дискотека, там босички :) Хитовете бяха Погледни ме в очите и Last kiss,всяка 3-4 песен това слушахме. И най-накрая - качих се с 8 сантиметровите си токчета на Альоша и гледахме изгрева.Диляна,като пич, се преоблече още в ресторанта с дънки ;) То нямаше много изгрев,беше облачно и малко ни заваля, но беше хубаво.Георги ме носи на ръце надолу по тепето,аз по едно време му се сопнах яко и беше готовш даме хвърли в едни храсти.Само ме намокри :) После взехме такси, одруса ни 10лв и се прибрахме.Бях много уморена,но пък прическата ми не беше мръднала :)
А сега за баловете ,на които ходих тия дни.Първо,най-нагло се натресохме на бала на моята гимназия.Стефка имаше рожден ден на 24 май, първо бяхме да хапнем в едно квартално заведенийце и псле ,понеже я бяха поканили след 11 часа да иде един двама младежи завършващи,та и аз с нея,че и Георги (това е Георгито с именния ден).И като отидохме,първо в гимназията - ама хич не ми харесаха роклите.$-5 приличаха на булки - тип бяла сметанова торта, още 10 девойки приличаха на вариатетни артистки, останалите бяха с рокли с обръчи - общо- взето нищо интересно,само една харесах- много изчистена,от бели цветенца,по тялото, само дето девойката беше много хилава и и стоеше малко като на закачалка.Когато отидохме в ресторанта,се оказа,че половината випуск 2003 вече се е намъкнал с абитуриентите, само че бяха все от момчетата,ни една съученичка не видяхме.Д.Станчев от моя клас се беше издокарал с абитуриентския си костюм...направо му завидях,аз никога не бих могла отново да се напъхам в моята рокля.И така - танци и пляски,жал ми стана за девойките с високите обувки, на мен си ми беше кеф по чехличкиииии!Чувствах се все едно на мой си бал, нищо ,че нямах рокля и прическа.На всеки поздрав за випуск 2005 ние със Стефка викахме 2003 ;) Така до едновреме ,в което се появи някакъв тип охрана и искаше да ни изгони, обаче Стефка нали е оправна - замъкна го при заместник-директероа и той го убеди да не ни пипа и да ни остави в залата. И така дивяхме до 1 часа и аз и Георги решихме да тръгваме, защото аз имах да уча на другия ден.
На другия ден изпратих още една девойка,от строителния - Гергана.У тях се забавлявахме страшно много, тя беше много красива, с тъмносиня рокля с обръч.Подарих и медальон с камъче, надявам се да се е зарадвала.На излизане от тях ние с нея и още 2 девойки се качихме в колата.Много ни валя и тя беше подхванала обръча,за да не се намокри и накаля роклята.Едва влезе в колата с него, та трябва да отбележа като се омъжвам,да не взимам рокля с обръч.И без тва белите са наистина като сметанови торти на 3 етажа.Тъй,обаче колата на Герганка беше с всички екстри - бибиткане,балони,тя излезе отгоре на покрива през дупката.И аз - нали не видяла такова чудо на моя бал, се измъкнах през прозореца и седнах и се размахах и развиках все едно аз завършвам ;) На Герито и без тва не и се викаше,ама аз и Ангелина от вътре хубаво я отменихме...Та сега нямам глс.Не можах да видя девойките от строителния с какви рокли бяха, но нищо - догодина пак на бал. Тва беше.Мнооого дълго,ама аз скоро не съм писала.:):):)
BgLOG.net
· 26.05.2005
· Janichka
Коментари