Абе, я стига с тия простотии!
Тоя обиден, оня пише правила, третият пърди, четвъртият заема непукистки стойки... Представяте ли си как това изглежда на нов, пресен като майски праз потребител на БгЛог?!
Ми той/тя ще реши, че това е сбирщина психопати без личен живот, дето само се карат за властта над три сантиметра виртуално пространство и честта и достойнството на Рицаря на печалния образ!
С последните трима души, с които се скарах сериозно:
1) Се бих до кръв, после пак станахме приятели.
2) Спрях да си говоря завинаги, но продължихме да се търпим и да ходим на същите места.
Опитайте поне едното от двете, вършат работа!
Ми той/тя ще реши, че това е сбирщина психопати без личен живот, дето само се карат за властта над три сантиметра виртуално пространство и честта и достойнството на Рицаря на печалния образ!
С последните трима души, с които се скарах сериозно:
1) Се бих до кръв, после пак станахме приятели.
2) Спрях да си говоря завинаги, но продължихме да се търпим и да ходим на същите места.
Опитайте поне едното от двете, вършат работа!
Алекси, благодаря! Не че ще се възползвам от практическите съвети (жената се бие само с цвете, в краен случай със саксията!), но думите ти наред с редица обстоятелства ме подтикнаха към размисъл и решение.
Някой път човек решава: "Пиша каквото мисля, пък да става каквото ще!". Продължавам да си "вярвам" на написаното в моя постинг. Дори смятам, че съм казал доста истини в него.
Но нали основната ми теза в него беше, че човек не бива да се "връзва" на виртуалния свят! А по едно време всички се увлякохме в полемиката.
Вчера дарих кръв за дванадесети път. Малко бях стреснат от числото (дванайсетте апостоли или дванайстия час?). Пък и този път не кръводарявах безвъзмездно, а в полза на роднина на близък приятел, на която предстои операция в онкологията. Дано има шанс и дни жената! Но в центъра по кръводаряване зърнах толкова човешко страдание, че случващото се тук наистина ми изглежда като "буря в чаша вода". Наистина е нелепа полемиката за власт и влияние на "три сантиметра виртуално пространство" (точно казано!).
Затова вземам решение: Благодаря на хората, които ме подкрепиха по съвест и по принципи. Колегите-съблогери, които не споделиха моето мнение или застъпиха противоположното също имат своите основания и аргументи. Но наистина е време да спрем! Затова оттук (ще направя подобен коментар и на финала на моя постинг) моля администраторите с права на титулната страница: Тери, Веско, Таничка, Куин Блъндър и т.н.да свалят постинга ми от главната страница и той да остане за четене само в моя личен блог от днес (неделя) в 22 часа. http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=19159
За какво са ми тези 12 часа? Ами за да прочетат повече блогери двата коментара, да разберат, че свалянето е по мое желание. И да нямаме пак материали с резонно възмущение "Къде отиде най-четения постинг?".
Надявам се това решение да поуспокои страстите. Професоре, стихотворението е хубаво, майсторско и му писах плюс. Но някак идеалистично-отвеяно е посланието за "доброто" и "любовта". Моето послание с този коментар е къде-къде по-практично:
"Просто животът продължава!"
//мммм, предлагам да не обръщате внимание на коментара, просто днес ми е ден за курсови по механика и някъде след четвъртата взех да откачам...
Инка... не си в час душа... един мъж преди ядене три пъти седмично няма да те излекува, но все пак пробвай ;) ... и ако се чудиш защо само три пъти седмично, ще ти обясня, ама дай на лични да не разводняваме темата.
и това три пъти седмично преди ядене?? Целта е да се намали яденето ли? То вярно, че е много вреден навик да ядеш всеки ден, ама... (пст, да не ме изпортиш - аз ям по няколко пъти на ден...)