АНАТОМИЯ НА ХАОСА - 2
ІІ. Външното проявление на хаоса е абсурда.
Хаосът е интересен именно с външните си проявление. Ако ги нямаше абсурдите му или поне не ги осъзнавахме, просто хаоса щеше да си бъде една априлска линия или боянски ливади, или програма сюрнайста на правителството ни. Значи, когато ни блъсне някакъв абсурд или ние се блъснем в него, трябва задължително да търсим и хаоса, породен от некомпетентността на некадърните, който го е породил.
Пример 1 ( битов ): Хаоса в заковотворчеството на народните ни левенти породи и следният абсурд – при спряно парно да плащаш 10, 20 или 50 % ( един господ знае колко и неговият енергиен пророк – Шиляшки ) от консумацията, която би направил, ако не бе го изключил.
По същата логика един безработен инженер – топлотехник трябва да получава примерно 50 % от заплатата на шефа на ТЕЦ-а, защото би могъл да работи същата работа със същият успех, ако не и по-добре.
Пример 2 ( данъчно-имотен ): Бай Гуньо Мърдътъ от село Долно Нанагорнище преди години имал неблагоразумието да декларира в данъчното колибата си през девет дерета в десето като покрит имот. И сега плаща като митничар пред министър освен данък от 0,14 лв. И такса смет в размер на 2,50 лв., макар че до там и танк трудно би стигнал.
ІІІ. Движещата сила на Хаоса е Некомпетентността.
И това наистина е така: Ако в България нямаше този неистов стремеж на куцо и сакато, боядисано в синьо, червено, зелено, пембено да се доказва, и то там, където нищо не отбира Хаосът в държавата ни би бил несравнимо по-малък.
Толкова двукраки недоразумения щъкат по всички етажи на властта, че направо си пречат взаимно.
Ето например един леко брадат министър с мравешко име рече, че ще изкорени сенчестата икономика по битаците в най-лютата зима. И то на тъмно. И заповяда – на всяка маса, стол камък касов апарат да има. Нищо, че дървено сметало би се пукнало от студа, нищо че няма машини ( освен лудите търговци по пазарите ), дето да издеянат по 8-10 часа всеки ден на студ, влага, пепел, зной. “Негова финансова компетентност” си знае – на всяка маса – електронна каса. И неговата “начетеност” и “енергичност” създадоха хаоса в търговията, който пък поражда няколко любопитни абсурда:
- практически е невъзможна работата с касовият апарат – да се чудиш кое по-напред да овардиш-апарата ли, стоката ли.
- Физически машинките не могат да издържат. Щото ако деянат на условията по пазарите ни НАСА веднага би изкупила чиповете им за совалките си.
- Търговците на касови апарати нямаха готовност за такова принудително търсене, та дълго време продавачите на открито работеха с квитанции, че са предплатили апарата, но ще го получат “ в сряда “ ( на Върба в сряда ).
- Държавата ни така започна да стриже търговците по пазарите, че чак мляко пуснаха – щото едва ли има на света държава, в която данъчният субект освен фискалните данъци да плаща и за лицензии, за разрешителни, за патенти, за рушвети
Нямало да има сенчеста икономика. Я стига бе. Ляв джоб за държавата. Десен джоб за рушвети. Заден джоб за семейството. В пазвата – фонд “ и аз съм човек “.
Друг пример:предизборни изхвърляния.
На предизборна среща в малко селце, дълго време държано на сух режим и наслушало се на всевъзможни обещания пристига световно неизвестен до момента депутат и кандидат за общински кмет. В края на събранието става селски зевзек и с напълно сериозен тон задава въпрос на великия син депутат:
- Господине, ние тука имаме един много наболял проблем. Знаете, че пътят Русе – София минава край село?
- Да, да, ама разбира се, че знам.
- Не можем, господине, да си изкарваме стоката на паша. Толкова е натоварено движението, че ни е страх. Ако може някакъв подлез ли, надлез ли да направите, ако станете кмет.
- Ама разбира се, няма проблем. До шест месеца след като ме изберете ще направя подлез за животните….
Сега всички селяни чакат подлеза за животните. Щото направили ли подлеза, общинският кмет и път трябва да прекара. Че то нали в действителност пътя Русе – София минава поне на 10 километра встрани от селото. Хайде сега да те видим кмете!
Или казано по друг начин Третият закон би звучал и така:
Луд умора няма!
4. Хаосът притежава локална логика, логика за конкретния момент, случай или структура.
Наскоро станахме свидетели на уникално събитие от света на футбола. Достойно за Гинес. Един клуб съвместно със съдията за четвърт час бранеше вратата на съперника си от набезите на противниковите играчи. Бъдещият член на Висшата ни футболна лига ( Господи, само какво прилагателно -“Висша” за една от най-големите “перални на пари” в България ), та бъдещият член на Висшата ни футболна лига – “ Спартак “ Плевен противно на всякаква логика, като армията на Леонид пазеше подстъпите към вратата на гостуващия “ Добруджа “. Разбеснелите се добруджанци, същи персийци, атакуваха собствената си врата. И добре, че беше мъжът в черно, който им отмени два чисти гола, защото иначе резултата можеше да стане и двуцифрен. Лошо няма! Предвиждам в най-скоро време мачовете на “ Левски “, “ Велбъж “, “Спартак” и някой за момента конюнктурен отбор да се провеждат на една врата, като на терена излиза само съперникът им. И ако случайно не са способни дори сами да се бият съдията за това е там – две-три дузпи да отсъди та Иванков или Гонзо на ротационен принцип да вкарат по накой и друг гол за голмайсторския трофей. И всичко това за българският зрител ще бъде естествено и логично.
Януари 2000 г.
Хаосът е интересен именно с външните си проявление. Ако ги нямаше абсурдите му или поне не ги осъзнавахме, просто хаоса щеше да си бъде една априлска линия или боянски ливади, или програма сюрнайста на правителството ни. Значи, когато ни блъсне някакъв абсурд или ние се блъснем в него, трябва задължително да търсим и хаоса, породен от некомпетентността на некадърните, който го е породил.
Пример 1 ( битов ): Хаоса в заковотворчеството на народните ни левенти породи и следният абсурд – при спряно парно да плащаш 10, 20 или 50 % ( един господ знае колко и неговият енергиен пророк – Шиляшки ) от консумацията, която би направил, ако не бе го изключил.
По същата логика един безработен инженер – топлотехник трябва да получава примерно 50 % от заплатата на шефа на ТЕЦ-а, защото би могъл да работи същата работа със същият успех, ако не и по-добре.
Пример 2 ( данъчно-имотен ): Бай Гуньо Мърдътъ от село Долно Нанагорнище преди години имал неблагоразумието да декларира в данъчното колибата си през девет дерета в десето като покрит имот. И сега плаща като митничар пред министър освен данък от 0,14 лв. И такса смет в размер на 2,50 лв., макар че до там и танк трудно би стигнал.
ІІІ. Движещата сила на Хаоса е Некомпетентността.
И това наистина е така: Ако в България нямаше този неистов стремеж на куцо и сакато, боядисано в синьо, червено, зелено, пембено да се доказва, и то там, където нищо не отбира Хаосът в държавата ни би бил несравнимо по-малък.
Толкова двукраки недоразумения щъкат по всички етажи на властта, че направо си пречат взаимно.
Ето например един леко брадат министър с мравешко име рече, че ще изкорени сенчестата икономика по битаците в най-лютата зима. И то на тъмно. И заповяда – на всяка маса, стол камък касов апарат да има. Нищо, че дървено сметало би се пукнало от студа, нищо че няма машини ( освен лудите търговци по пазарите ), дето да издеянат по 8-10 часа всеки ден на студ, влага, пепел, зной. “Негова финансова компетентност” си знае – на всяка маса – електронна каса. И неговата “начетеност” и “енергичност” създадоха хаоса в търговията, който пък поражда няколко любопитни абсурда:
- практически е невъзможна работата с касовият апарат – да се чудиш кое по-напред да овардиш-апарата ли, стоката ли.
- Физически машинките не могат да издържат. Щото ако деянат на условията по пазарите ни НАСА веднага би изкупила чиповете им за совалките си.
- Търговците на касови апарати нямаха готовност за такова принудително търсене, та дълго време продавачите на открито работеха с квитанции, че са предплатили апарата, но ще го получат “ в сряда “ ( на Върба в сряда ).
- Държавата ни така започна да стриже търговците по пазарите, че чак мляко пуснаха – щото едва ли има на света държава, в която данъчният субект освен фискалните данъци да плаща и за лицензии, за разрешителни, за патенти, за рушвети
Нямало да има сенчеста икономика. Я стига бе. Ляв джоб за държавата. Десен джоб за рушвети. Заден джоб за семейството. В пазвата – фонд “ и аз съм човек “.
Друг пример:предизборни изхвърляния.
На предизборна среща в малко селце, дълго време държано на сух режим и наслушало се на всевъзможни обещания пристига световно неизвестен до момента депутат и кандидат за общински кмет. В края на събранието става селски зевзек и с напълно сериозен тон задава въпрос на великия син депутат:
- Господине, ние тука имаме един много наболял проблем. Знаете, че пътят Русе – София минава край село?
- Да, да, ама разбира се, че знам.
- Не можем, господине, да си изкарваме стоката на паша. Толкова е натоварено движението, че ни е страх. Ако може някакъв подлез ли, надлез ли да направите, ако станете кмет.
- Ама разбира се, няма проблем. До шест месеца след като ме изберете ще направя подлез за животните….
Сега всички селяни чакат подлеза за животните. Щото направили ли подлеза, общинският кмет и път трябва да прекара. Че то нали в действителност пътя Русе – София минава поне на 10 километра встрани от селото. Хайде сега да те видим кмете!
Или казано по друг начин Третият закон би звучал и така:
Луд умора няма!
4. Хаосът притежава локална логика, логика за конкретния момент, случай или структура.
Наскоро станахме свидетели на уникално събитие от света на футбола. Достойно за Гинес. Един клуб съвместно със съдията за четвърт час бранеше вратата на съперника си от набезите на противниковите играчи. Бъдещият член на Висшата ни футболна лига ( Господи, само какво прилагателно -“Висша” за една от най-големите “перални на пари” в България ), та бъдещият член на Висшата ни футболна лига – “ Спартак “ Плевен противно на всякаква логика, като армията на Леонид пазеше подстъпите към вратата на гостуващия “ Добруджа “. Разбеснелите се добруджанци, същи персийци, атакуваха собствената си врата. И добре, че беше мъжът в черно, който им отмени два чисти гола, защото иначе резултата можеше да стане и двуцифрен. Лошо няма! Предвиждам в най-скоро време мачовете на “ Левски “, “ Велбъж “, “Спартак” и някой за момента конюнктурен отбор да се провеждат на една врата, като на терена излиза само съперникът им. И ако случайно не са способни дори сами да се бият съдията за това е там – две-три дузпи да отсъди та Иванков или Гонзо на ротационен принцип да вкарат по накой и друг гол за голмайсторския трофей. И всичко това за българският зрител ще бъде естествено и логично.
Януари 2000 г.
Коментари