АНАТОМИЯ НА ХАОСА - 1
УВОД
Или ако всичко върви на майната си
Нямате ли чувството, че всичко се разпада? Че всичко върви на майната си и от ден на ден се забатачва? Че живота няма не само смисъл, ами дори логика? Че се давите в хаос.
Не се ли препъвате постоянно в абсурди?
Купувате примерно сирене с вид на тебешир и вкус на калцинирана сода. Опитвате се да направите оплакване, но вместо това отнасяте як пердах от “жената зад щанда” с вид на сумистка и тридневна черна четина.
Ядосани и насинени влизате в кварталната кръчма, удряте едно за отскок и укротяване на нервите и докато се усетите, питието ви сложило каската, опърлило червата и избило на хемороиди на задника ви.
Прибирате се на зиг-заг у вас. На пешеходната пътека светофара от слънчевото затъмнение свети на кръв, та внимателно и на прибежки успявате да прекосите улицата. За да налетите на бикоглав сержант с вид на застраховател. Та той ви предлага или да се върнете обратно през платното за да чакате зеленото, или да платите десетачка, или заедно да ударите по още едно.
Влизате двамата в аперитива “Да ви видим сметката” и след пет часа и три бутилки отлежала сюсюрлевска върла пърцуца се хващате, че хапите разпасаният орган на реда по ушите, а той се е прицелил със служебната си ютия с изпилени номера в рекламата на “Камел”, въртяща се на тавана и крещи: “Кацни ми гълъбче камилско”. Поглеждате камарата касови бележки, струпани сигурно от всички квартални магазини, попадате на надписа “сутиен с подплънки – 5 броя – 55,90 лева” и ви причернява.
Свестявате се в предварителният арест. Органа на реда тъкмо го освобождават – целия в кръв и повръщано. Разбирате, че той собственоръчно е опукал бармана, сервитьорките и от двете смени, група тинейджъри с неустановен пол, три бездомни котки, куче и половина и накрая свалил от упор нисколетящият двуплощник на Нубийските аеролинии. Но “Сержант Планета” – пазителя на реда е невинен поради стреса, получен в работата и поради това, че сте пресекли улицата на червено.
А виж – на вас работата ви е спукана. Виновен сте, че не сте го контролирали, че не сте отнели оръжието му или поне изяли патроните. Но ако случайно имате десетина бона в зелено няма проблем – ще ви пуснат като частично невменяем или частично вменяем. Без разлика.
Да , обаче установявате, че джобовете ви са пребъркани. Някой, докато сте били в алкохолните полета на безпаметството ви е ограбил, като дори ви е отмъкнал двете позлатени коронки от ченето и слипа.
Накрая отчаян ви тикват в килията. За да размислите и да се самогарантирате. В зелено. Докато мислите, решавате да се постоплите като затягате по-ячко възела на вратовръзката си, предварително завързана за решетката на прозорчето. Обаче тя се къса и вие падате, насинявайки задника си и натъртвайки всички ребра.
И лежащ върху студеният под, залят от вода ( спукан тръбопровод през три квартала ) разбирате, че около вас и във вас всичко е хаос.
Постепенно започвате да проумявате
АНАТОМИЯТА НА ХАОСА
Или защо нещата стават така, както стават,
а не така както ви се иска
И осъзнавате първият закон на хаоса:
І. Хаосът е естественото състояние на нещата. Всичко е родено от хаоса и се превръща в хаос.
Щото ако човек се отпусне по течението и не се опитва да променя света света около себе си, той се потапя във въртопа на непостоянството, люшкат го бурите на изненадите, разнебитват го подводните рифове на случайността.
Някой го наричат “ шок от бъдещето “, други – “ постиндустриално общество “. Но то си е чиста проба хаос. Например :
Перко Наумов от провинциалното градче Поляндурово го заварва 10 – и ноември като машинист на теснолинейка. В самото градче ни влак, ни теснолинейка, ни мотриса, нито дори линия има, но другаря Наумов при завършване на ПЖИ-то получава разпределение за Поляндурово. Станала била грешка ( само дето никой не си я призна ) – трябвало да бъде изпратен за съседното градче – Чукундурово. Там обаче има линия, и цяла гара си има, но теснолинейката се движи само до още по съседното градче Капандурово. Та петнайсет години Перко Наумов си получава заплатата в Поляндурово, води се на щат в Чукундурово, а работи в Капандурово. Тъкмо човека посвикнал и ето ти я – Демокрацията. Отказаха да му плащат пътните от Поляндурово до Чукундурово, та той с все челядта си се премести под наем близо до гарата в Чукундурово. На следващата година го предупредиха, че ще го съкратят ако не е жител на Капандурово и той наново се премести.
След още една година Поляндурово си върна статута на областен център и решиха да прекарат линия и до него. Върна се Перко Наумов у дома, а от къщата му само основите останали. Криво-ляво, напук на циганята, отмъкнали тухли, греди, черчевета и керемиди, наново я вдигна и стана началник-гара в Поляндурово. Добре, но не щеш ли – смени се правителството. Започнаха едни съкращения, не ти е работата. Съкратиха и гарата, и линията, и персонала. И Перко Наумов съкратиха. Заживя той на помощи, а теснолинейката току в двора си вкара.
После негов приятел, отворил пункт за вторични суровини му предложи бая кръгличка сума за машината и вагоните. За месец-два и последното болтче замина по направление Перник, а нашият човек завъртя бизнес с черни и цветни метали. Изчезнаха и дрезината, и маневрата, и линията, и няколко надлеза.
Тогава го забелязаха влиятелни фактори “ отгоре “. дойдоха с лимузини и куфарчета. Развъртя Перко Наумов бизнес – тук бензиностанция, там хотелче. Приватизира консервната фабрика “Поляндурска вкусотия”, избата “Свети Трифон – намъченик”. Пусна натурални сокове “Пер ко джус” ( вярно – нишесте и помия, ама евтиния ). Разрастна се до такава степен, че не си знаеше ни парите, ни имотите, ни жените, ни децата. Нищо не знаеше. И колкото по не знаеше, толкова всичко по-вървеше. Накрая направи наново линията Капандурово-Чукундурово-Поляндурово заради нарастналия си износ на продукция, без да знае каква. И премести офиса си на обновената гара. Обичаше лично да управлява композицията, защото май това бе единственото което разбираше.
После се зададоха избори. Дойдоха онези с куфарчетата, лимузините и тройните гуши. Взеха му всичко с все жената и децата.
Днес Перко Наумов е отново машинист на теснолинейката. Спи в един изпочупен товарен вагон на глух коловоз в Поляндурово, току пред новата гара, която сам той е построил. Пътува до чукундурово, където е на щат, а кара теснолинейка от Капандурово. И гледа как други разпродават за вторични суровини и машината, и вагоните, и дрезината, и маневрата, и дори траверсите в родното Поляндурово.
Сега ако го накараш да ти разкаже живота се, той само ще вдигне рамене, ще се почеше по изпитата, брадата мутра и ще повдигне рамене : “ Ба ли мамата му! Знам ли ….”.
И бъкел повече няма да обели. Щото хаоса го е завъртял, очукал, предъвкал и изплюл пак там, където е бил в началото, само че остарял с две петилетки.
И щото хаоса е баща и майка на всичко.
Или ако всичко върви на майната си
Нямате ли чувството, че всичко се разпада? Че всичко върви на майната си и от ден на ден се забатачва? Че живота няма не само смисъл, ами дори логика? Че се давите в хаос.
Не се ли препъвате постоянно в абсурди?
Купувате примерно сирене с вид на тебешир и вкус на калцинирана сода. Опитвате се да направите оплакване, но вместо това отнасяте як пердах от “жената зад щанда” с вид на сумистка и тридневна черна четина.
Ядосани и насинени влизате в кварталната кръчма, удряте едно за отскок и укротяване на нервите и докато се усетите, питието ви сложило каската, опърлило червата и избило на хемороиди на задника ви.
Прибирате се на зиг-заг у вас. На пешеходната пътека светофара от слънчевото затъмнение свети на кръв, та внимателно и на прибежки успявате да прекосите улицата. За да налетите на бикоглав сержант с вид на застраховател. Та той ви предлага или да се върнете обратно през платното за да чакате зеленото, или да платите десетачка, или заедно да ударите по още едно.
Влизате двамата в аперитива “Да ви видим сметката” и след пет часа и три бутилки отлежала сюсюрлевска върла пърцуца се хващате, че хапите разпасаният орган на реда по ушите, а той се е прицелил със служебната си ютия с изпилени номера в рекламата на “Камел”, въртяща се на тавана и крещи: “Кацни ми гълъбче камилско”. Поглеждате камарата касови бележки, струпани сигурно от всички квартални магазини, попадате на надписа “сутиен с подплънки – 5 броя – 55,90 лева” и ви причернява.
Свестявате се в предварителният арест. Органа на реда тъкмо го освобождават – целия в кръв и повръщано. Разбирате, че той собственоръчно е опукал бармана, сервитьорките и от двете смени, група тинейджъри с неустановен пол, три бездомни котки, куче и половина и накрая свалил от упор нисколетящият двуплощник на Нубийските аеролинии. Но “Сержант Планета” – пазителя на реда е невинен поради стреса, получен в работата и поради това, че сте пресекли улицата на червено.
А виж – на вас работата ви е спукана. Виновен сте, че не сте го контролирали, че не сте отнели оръжието му или поне изяли патроните. Но ако случайно имате десетина бона в зелено няма проблем – ще ви пуснат като частично невменяем или частично вменяем. Без разлика.
Да , обаче установявате, че джобовете ви са пребъркани. Някой, докато сте били в алкохолните полета на безпаметството ви е ограбил, като дори ви е отмъкнал двете позлатени коронки от ченето и слипа.
Накрая отчаян ви тикват в килията. За да размислите и да се самогарантирате. В зелено. Докато мислите, решавате да се постоплите като затягате по-ячко възела на вратовръзката си, предварително завързана за решетката на прозорчето. Обаче тя се къса и вие падате, насинявайки задника си и натъртвайки всички ребра.
И лежащ върху студеният под, залят от вода ( спукан тръбопровод през три квартала ) разбирате, че около вас и във вас всичко е хаос.
Постепенно започвате да проумявате
АНАТОМИЯТА НА ХАОСА
Или защо нещата стават така, както стават,
а не така както ви се иска
И осъзнавате първият закон на хаоса:
І. Хаосът е естественото състояние на нещата. Всичко е родено от хаоса и се превръща в хаос.
Щото ако човек се отпусне по течението и не се опитва да променя света света около себе си, той се потапя във въртопа на непостоянството, люшкат го бурите на изненадите, разнебитват го подводните рифове на случайността.
Някой го наричат “ шок от бъдещето “, други – “ постиндустриално общество “. Но то си е чиста проба хаос. Например :
Перко Наумов от провинциалното градче Поляндурово го заварва 10 – и ноември като машинист на теснолинейка. В самото градче ни влак, ни теснолинейка, ни мотриса, нито дори линия има, но другаря Наумов при завършване на ПЖИ-то получава разпределение за Поляндурово. Станала била грешка ( само дето никой не си я призна ) – трябвало да бъде изпратен за съседното градче – Чукундурово. Там обаче има линия, и цяла гара си има, но теснолинейката се движи само до още по съседното градче Капандурово. Та петнайсет години Перко Наумов си получава заплатата в Поляндурово, води се на щат в Чукундурово, а работи в Капандурово. Тъкмо човека посвикнал и ето ти я – Демокрацията. Отказаха да му плащат пътните от Поляндурово до Чукундурово, та той с все челядта си се премести под наем близо до гарата в Чукундурово. На следващата година го предупредиха, че ще го съкратят ако не е жител на Капандурово и той наново се премести.
След още една година Поляндурово си върна статута на областен център и решиха да прекарат линия и до него. Върна се Перко Наумов у дома, а от къщата му само основите останали. Криво-ляво, напук на циганята, отмъкнали тухли, греди, черчевета и керемиди, наново я вдигна и стана началник-гара в Поляндурово. Добре, но не щеш ли – смени се правителството. Започнаха едни съкращения, не ти е работата. Съкратиха и гарата, и линията, и персонала. И Перко Наумов съкратиха. Заживя той на помощи, а теснолинейката току в двора си вкара.
После негов приятел, отворил пункт за вторични суровини му предложи бая кръгличка сума за машината и вагоните. За месец-два и последното болтче замина по направление Перник, а нашият човек завъртя бизнес с черни и цветни метали. Изчезнаха и дрезината, и маневрата, и линията, и няколко надлеза.
Тогава го забелязаха влиятелни фактори “ отгоре “. дойдоха с лимузини и куфарчета. Развъртя Перко Наумов бизнес – тук бензиностанция, там хотелче. Приватизира консервната фабрика “Поляндурска вкусотия”, избата “Свети Трифон – намъченик”. Пусна натурални сокове “Пер ко джус” ( вярно – нишесте и помия, ама евтиния ). Разрастна се до такава степен, че не си знаеше ни парите, ни имотите, ни жените, ни децата. Нищо не знаеше. И колкото по не знаеше, толкова всичко по-вървеше. Накрая направи наново линията Капандурово-Чукундурово-Поляндурово заради нарастналия си износ на продукция, без да знае каква. И премести офиса си на обновената гара. Обичаше лично да управлява композицията, защото май това бе единственото което разбираше.
После се зададоха избори. Дойдоха онези с куфарчетата, лимузините и тройните гуши. Взеха му всичко с все жената и децата.
Днес Перко Наумов е отново машинист на теснолинейката. Спи в един изпочупен товарен вагон на глух коловоз в Поляндурово, току пред новата гара, която сам той е построил. Пътува до чукундурово, където е на щат, а кара теснолинейка от Капандурово. И гледа как други разпродават за вторични суровини и машината, и вагоните, и дрезината, и маневрата, и дори траверсите в родното Поляндурово.
Сега ако го накараш да ти разкаже живота се, той само ще вдигне рамене, ще се почеше по изпитата, брадата мутра и ще повдигне рамене : “ Ба ли мамата му! Знам ли ….”.
И бъкел повече няма да обели. Щото хаоса го е завъртял, очукал, предъвкал и изплюл пак там, където е бил в началото, само че остарял с две петилетки.
И щото хаоса е баща и майка на всичко.
Коментари