А те просто падаха...

А те просто падаха..
1
2
3
4
5
....................................................
Колко още?
Хм.. това бе въпрос, на който наистина не можеше да отговори.
Сякаш те бяха изпратени, за да му докажат, че ще бъде сам. Още мноого дълго време.
Колко още?
Всячески се опитваше да намери това, което търсеше вече толкова много време.
Сред тях имаше такива, които го заплениха.. но само за малко. Само успяваха да замаскират тъгата и САмоТата в него.. за малко!
Появи се един, който наистина го обичаше много! Уви и той бе отпратен.
Сред тях имаше малки,големи,познати и непознати, райски красиви, с ореол и чар, който поглъща всичко наоколо.. и мнoго други качества, които обикновениа човек би видял, би се спрял и би заживял вечно!

Още по темата

Лебеди и грозни патки BgLOG.net · 23.10.2007 · kekla ...погледна я.Този път я погледна наистина. Не разбираше сам от къде са му останали очи. Те просто я погледнаха.Тя леко се сепна и затвори очи. Изчерви се и затрепери.Но трябваше да му каже, трябваше, нали вече бе силна, а не празноглавото нежно цвете, което така лесно и б... Опитомен? BgLOG.net · 27.07.2011 · ScoobyDoo ...му не се долавяше дори сянка от жестокостта на мускулите му. Тя помнеше погледа му и просто не можеше да се страхува. Знаеше че няма да я нарани. Затова си позволяваше да го провокира постоянно. И искаше той да знае че тя също не би го наранила. Чакаше. И чакаше. А той... Червеният балон Любов · 06.06.2007 · pavvvlina ...могат да плачат – и не защото някой ги е учил,че смелите балони не бива да плачат...Той просто не можеше...и съжали за това. След това се унесе...В съня му изплува кофата за боклук. Балонът бе в нея, изцапан и заобиколен от неприятно миришещи бутилки, опаковки, остатъци...

Но не!
Не и той! Привилегията да остава сам бе прекалено важна и голяма. Привилегията да не му пука за тях бе основния двигател в неговото развинтено съзнание.
САМ!
Тези три прости буквички описваха всичко!
Има хора, които истински го обичат!
И той знае това.. и ги обича страшно много! Но винаги имаше едно малко кътче в неговото сърце, което просто не можеше да бъде запълнено по никакъв начин.. освен от едно крилато създание..
Едно от многото!
Но именно то щеше да донесе радост.. наслада.. ЖИВОТ!!!
Истинския проблем бе, че за сега не можеше да го види!
Не можеше да освободи сърцете и ума си.. не можеше да го усети!
Дните минават.. надеждата остава!
Невъзможното е фактор, който го ръководи.
Да търси това, за което мечтае.
Да не спира.
Да руши..жалко.. да, да руши, но пак да не спира!
Защото невъзможното наистина не съществува!
Защото търсейки, той намира - така е било, така и ще бъде!
И защото мястото си стои там - просто чака белия пратеник да кацне и да върне забравеното!
Да съживи мъртвото.. и да даде глътка живот на новото!