А ние пием кафе

А ние в БАН пием кафе. Пиенето на кафе е дълъг продължителен процес... Почти епохален. Всъщност идеята беше да обядваме. Тълпи от учени, обаче имаха същата идея, така че опашката беше безкрайна, някак си монументална. Колежките си взеха супички с нещо зелено... Аз предпочетох нещо свинско.

И след това.

Кафето.

То продължи дълго, мъчително, безкрайно, напоително. Те говореха, говореха, а в главата ми ечаха камбани... Погледът помътняваше, тялото изтъпваше и нямаше нито силата, нито волята да помръдне, а и да исках нямаше накъде. Бяхаме притиснали до прозореца - един вид изолация. Разговор, диалог, монолог, смях и той монологичен, после пак...

И изведнъж ...

Тишина.  

Дали съм в рая или в ада...

Не.  Жив съм. Отварям очи. Кафето е свършило.