А мен нещо ме занема...
Може на някой да му е направило впечатление, че мен нещо ме занема. В смисъл то, тук съм де, ето ме, ама по ред причини в последно време имам малко възможност да влизам както подобава. И, да ви кажа, това много ми липсва!!
Едната причина е, че от известно време работя нощем и по повечко, което се отразява на целия ми режим и въобще, става една...
Другата е, че временно вкъщи нямам интернет, а това "временно" може и да се окаже още 1 месец (дано не ... но не зависи от мен).
Третата е, че в момента съм на етап "писане". Пиша си дипломната работа. Писане, писане ... и честно казано това действие подозрително прилича на писане на блог или мейл. Дет се вика, същото е, само че по-различно!
И седна ли да пиша друго, една част от мене (голяма досадница) все ми вика "Абе ти що не си пишеш дипломнатаа ааааа?" И аз ... такова ... хък ... ми ...
Но това ще се промени, просто няма начин, защото така както беше изминалите седмици, не ми харесваше съвсем.
* * *
Има едно златно правило за ползване на бглога, което се опитвам да спазвам. То трябва да се напише като първа точка в Наръчника на Пристрастения Блогер. А именно:
(1) Идеалът на блогоползването, еквивалентът на нирваната, е един компютър, който е притежаван от теб единствено и само за тази едничка цел.
Следствие 1: Всяко максимално приближение към нирваната е най-добрият вариант.
Следствие 2: Стремете се към максимално приближение.
Казано с други думи, хубаво е човек ако може да влиза в блога и да работи от два различни компютъра. Примерно вкъщи едното и в работата другото. Така се избягват реплики от рода "Малее неска нищо не свърших!", "Е отсега няма да влизам в блога за една цяла седмица!" и "Дали вече някой е коментирал публикацията ми? Само минутка, и после пак сядам да бачкам!"
Но, разбира се, гореописаното е нещо като Висша Форма на Съзнанието, което достигат само хора, които преди това са прекарали около три години в Тибет. И без лаптопа, ей!
А за всички останали остава първа или втора производна до въпросния идеал и разтухата "Прекаленият светец и Богу не е драг."
Едната причина е, че от известно време работя нощем и по повечко, което се отразява на целия ми режим и въобще, става една...
Другата е, че временно вкъщи нямам интернет, а това "временно" може и да се окаже още 1 месец (дано не ... но не зависи от мен).
Третата е, че в момента съм на етап "писане". Пиша си дипломната работа. Писане, писане ... и честно казано това действие подозрително прилича на писане на блог или мейл. Дет се вика, същото е, само че по-различно!
И седна ли да пиша друго, една част от мене (голяма досадница) все ми вика "Абе ти що не си пишеш дипломнатаа ааааа?" И аз ... такова ... хък ... ми ...
Но това ще се промени, просто няма начин, защото така както беше изминалите седмици, не ми харесваше съвсем.
* * *
Има едно златно правило за ползване на бглога, което се опитвам да спазвам. То трябва да се напише като първа точка в Наръчника на Пристрастения Блогер. А именно:
(1) Идеалът на блогоползването, еквивалентът на нирваната, е един компютър, който е притежаван от теб единствено и само за тази едничка цел.
Следствие 1: Всяко максимално приближение към нирваната е най-добрият вариант.
Следствие 2: Стремете се към максимално приближение.
Казано с други думи, хубаво е човек ако може да влиза в блога и да работи от два различни компютъра. Примерно вкъщи едното и в работата другото. Така се избягват реплики от рода "Малее неска нищо не свърших!", "Е отсега няма да влизам в блога за една цяла седмица!" и "Дали вече някой е коментирал публикацията ми? Само минутка, и после пак сядам да бачкам!"
Но, разбира се, гореописаното е нещо като Висша Форма на Съзнанието, което достигат само хора, които преди това са прекарали около три години в Тибет. И без лаптопа, ей!
А за всички останали остава първа или втора производна до въпросния идеал и разтухата "Прекаленият светец и Богу не е драг."
Да бе - това за нирваната: от време на време и аз почнах да вземам неизпълними решения - а те затова са неизпълними, защото изобщо не ги изпълнявам! Вкъщният компютър е толкооооваааа бааавееен, че ще ми скъса нервите, а от работата - сещаш се - чрез блогване - към мечтата на всеки войник: Уволнение!