А вие за какво си мислите, докато бягате?
Бягането е една много интересна дейност, която всъщност не е дейност. И няма начин - тогава също трябва да си мислиш нещо! Продуктът на тези размисли ... амииии .... днес реших да направя една равносметка, за какво си мисля, докато тичам, от което ми стана весело.
Значи положението е следното: мааш краци, а главата ти е празна. От теб зависи как ще се чувстваш и, разбира се, основната цел е да ти е гот и да се мотивираш. Ще ми е интересно ако чуя за какво си мислите вие ... ето някои от мойте имагинации (предупреждение: колкото повече се занимаваш с тази иначе безплодна мисловна дейност, толкова по-шантави неща се получават):
1. Представям си, че съм висока колкото сградите наоколо. Или колкото дърветата. Краката ми са като кокили, едни такива дълги, а аз съм ееееей там и се нося, не, рея се, аз всъщност нямам крака! --> Това е яко, защото те кара да бягаш по-плавно и наистина имаш чувството, че летиш.
2. Аз съм малко дете, едно такова русичко и много зло! Търча с все сила към някакъв пясъчник (например), много ожесточено и мачкам всичко по пътя си като багер. Злинята тук е основна действаща сила --> ей тук не знам какви изводи трябва да си направи човек за моята личност, най-добре никакви :)
3. Да даваш енергия е гот, а давайки - получаваш. Понякога си представям, че с всяко издишване давам енергия (на някое определено дърво, което съм си избрала - или на небето, зависи...) и се басирам, че давайки, ще ми се върне. Ами връща се да ви кажа винаги!
4. (Това не знам дали да го пиша :) наскоро ми се случи да си го представя) ...:)) действа, обаче, много мотивиращо... Амиии .... представете си вие бягате ей така, а след вас бягат (ама не плътно след, ами на 20 метра може би) няколко млади мъже. Не знам защо, мойте са облечени в ония глупави соц-шорти в изкрящи цветове. Няма логика, наистина няма - вместо да ги изчакам, давам още по-енергично напред!:))))
Ами за други не се сещам в момента.
Хаха :)) Много е забавно и определено ще ми е от полза, ако реша да бягам някой ден, макар че с моя мързел е малко вероятно. Няколкото пъти, когато ми се е случвало да се заблудя и да се оставя някоя приятелка да ме заведе на стадиона съм мислила предимно такива неща:
1. Аз какво правя тук сега? Защо? На мен не ми се бяга, аз всъщност обичам да лежа и да слушам музика, да седя и да блея обичам... Когато се мърдам, извършвам нещо, а общо взето предпочитам да не върша нищо.. Ако ХХХ, който ме е довел сега тук иска да отслабне, аз какво съм виновна? Аз обичам шоколад! Много. И не ми пука особено колко съм дебела. И обичам също ванилов сладолед. А сега бягам.. Мързи ме, ужасно ме мързи.. + краката не ме държат вече и се изморявам и не мога да говоря, докато бягам, а това НИКАК не ми харесва...
2. Гледам небето, защото е хубаво. И се нося. И не мисля за нищо. Оставила съм краката ми се движат и гледам небето. Небето е хубаво, докато го гледам. Сигурно и иначе е хубаво, но нямам наблюдения... Веднъж гледах един филм, в който хората нямаха небе. Не ми хареса. Доволна съм, че ние имаме. Небето всъщност дава много на хората.
Много е интересно :) Аз като бягам и сякаш съм друг човек. Изостря ми се слуха и мога да чуя как бие сърцето ми. И се нося волно напред. Много обичам да бягам, да тичам, обаче отдавна не ми се е случвало и след като потичам малко и се задъхвам. Радвам се, че ще ходим на Витоша :) Аз съм стар планинар, обаче последните 2 години нещо съм се развалил :)
Teri
и понеже обикновено бягам на пътеката във фитнеса обикновено гледам уредите и си мечтая да ми покажат, че заветните 15 минутки са минали ;)
Понякога си говоря с хората от фитнеса, ама това е още в началото, докато бягам по-бавно темпо.
Виж последният път със тренера се бяхме загледали във някакъв български fashion канал. Ако тогава съм бил оплезил език не мога да гарантирам че е било само от бягането;))
Верно, че бягането в зала, на пътека, не е също като да пообиколиш квартала или стадиона, но пак ти носи и тонус и настроение. А и е много добре, като имаш отпред телевизор. Харесва ми да си пусна някой музикален канал .. слушайки музика да се увлечеш от ритъма и да не усетиш как времето минава.
Обичам също, последните 3 минутки да усиля на 12км/ч. Не е като спринт, но си е доста бързо. След тези 3 минутки, като слезеш от пътеката се чустваш като изстискан, а тениската ти е станала .... и все пак ти трябват не повече от 2 минути да се захванеш със следващото упражнение и то с подновени сили, пръщящ от енергия.
На кой му пука?
Аз не се занимавам с бягане, освен след трамвая, така че мога да ти кажа за какво мисля, докато ходя в планината:
Когато е напечено - в смисъл ако сме в ситуация (например затъваме в сняг до кръста, тъмно е, има виелица и имаме още 4 часа до хижата) - не мисля за нищо.
А когато е спокойно - мисля за всичко освен за простотиите в града. Изобщо не ми идва на акъла, че всъщност съм трудов човек и имам примерно някакви проблеми или стрес.
Пишеше в една книга на Богомил Райнов, че когато човек крачи - и мислите му крачат. От това следва, че когато човек се е закотвил пред компютъра, и мислите му клечат, което е доста неудобно положение за едни мисли.
---
уча се от най добрите
Коимупука, я кажи ти къде ходиш на фитнес? Ще ми се да си намеря за временно ползване ама да не е много далече от центъра - и ако може - да не е пълно с някакви анаболни роботи.
А що се отнася до тичането във фитнеса - ами споре мен и то си има своя чар, точно защото можеш всичко да контролираш и да се кефиш на това колко си бърз :))
Уфф, абе плуването е наистина много готин спорт и всъщност моят любим. Всичко при мен се почна с плуване, само че по едно време взех да си боядисвам косата яркочервена и тя яко пускаше просто - като фланелка Мейд ин Чайна беше, ама пуста суета! После бях с расти и пак не вървеше, те съхнат с часове. Все още си мечтая за шапката-чудо, от която не се мокри косата!
защото винаги е добре да спортуваш в добра компания
та ходя в хотел Шипка - с-у Пирогов
готино местенце, и хората са готини
а след 18:00 обикновено е почти празно и е удоволствие да поспортуваш на спокойствие;)
На кой му пука?
направо ме убива. Затова и не ходя на плуване. Едно време спортувах плуване в МЕИ-то и си оставях косата във тия гумените ...
ужас.
А сега пък тръдно намирам време, като си помисля колко трябва за да я изсуша напълно. А и едно време, като бях студент не ми пречеше да излеза на снега със мокра коса от басейнаи да се замъкна до 3ти блок, ама сега отвреме на време мисля, какво правя ;)
На кой му пука?
Много тенкс за препоръката, ще бъде изпробвана и ще докладвам после. В четвъртък тва ми е работата!
Днес бях в една дупка - имаше място точно колкото да размахаш един път гиричките. Е, по-добре от без хич, ама малко ме е яд за 4те ми лева...
Тъй е, Ейс, тъй е! Веднъж човек душне ли го (бягането), отърване няма. То е като смъртта, нали знаеш ... рано или късно те спохожда.
Да, действително много як аватар :) кефи ме максимално!
От доста време не съм тичал.Едно време бях доста спортна натура,и можех да бягам доста дълги разстояния за доста кратко време.Сега рядко ми се налага да потичам,но мисля ,че в най - скоро време и това ще се промени.НО да се върнем на мислите.Докато четях кой за какво си мисли,ми изплува много ясен спомен от школата в Шумен.
1.Доста топъл пролетен ден.Облечени сме все още в така наречените прословути "въшкарници"...оуу каква гадост бяха не е истина.Но си седим с тях и ще покриваме норматив,сиреч ша ни изпитват.Какъв ти изпит какви ти нормативи,ние още не сме почнали да загряваме строили сме се , а аз усещам как започва енда капка пот да ми се стича по гърба,и ми става лошичко,само като се сетя какво приятно занимание ме чака.В следващият момент идва взводният преди това със ЗКВ-то са доуточнили нещата съобщават ни "приятната новина,че ще покриваме норматива за офицери".Аз си мисля "Хех да ве мамка ви мръсна аз да не съм дошъл тука по собствено желание фриц да ставам.
Дават ни инструкции,и се започва.Дават командата Готови! Старт!И се започва в началото си мисля,че се чуствам добре,стига ми въздуха гледам няколко човека търчат на доволно разстояние от мен.Казвам си:"Ейй аз ще взема да вляза в норматива ,ухилвам се мислено и самодоволно на себе си и продължавам.След малко започвам да чувам пулса в ушите си,започва въздухът да не ми достига.Един от онези дето преди няма и 20 секунди бяха зад мен ме задминава,леко ми се усмихва.На мен ми идва да му извия врата на чукундурина,само го поглеждам жално и продължавам да се мъча,като грешен дявол.Започвам да се сещам за тренировките по Taекуон-до в София,и как един път нещо се бяхме издънили и ни направиха една много здрава тренировка за укрепване на духът.Слагам една майна и на треньорът ми оттогава.Докато си мисля тези дивотии чувам глас:"Шкооолнииик,не изоставай дишай равномерно,имаш още еди колко си".Поглеждам взводният ми се е разпенил отстрани на пистата.В този момент започвам да псувам мене,взводният,старшината,всичките шапкари,споменавам цялата им рода после пак се връщам на мен.Докато трае цялата тази жлъч в главата ми усещам,че така наречената физическа криза ми е минала вече дишам съвсем равномерно,усещам вятъра около себе си,забелязвам колко хубава е пролетта,че в момента се чуствам свободен,като вятъра,имам чувството,че ако поискам мога да полетя.В следващият момент се усещам,че не съм никаква птичка ами съм в Шумен в школата и ,че трябва да покривам норматив,мобилизирам цялото си тяло с една единствен цел добро представяне.Докато се мобилизирам започвам пак с поздравите към взводният,страшината,зкв-тата и всичко живо де що носи фуражка.Започвам щур спринт... в следващият момент виждам как взводният ми е затсанал и крещи давай,давай.Казвам си този още малко и сам ще се задави от зор. И ето край свършва цялата идиотия.Взводният ми идва при мен и ми казва."Хм ти да не използва някаква хиторст да не би да тръгна по наперд от старта.Аз седя и го гледам тъпо,абе ти шапкар мръсен не ме ли гледа,че търчах като луд бре ей душичката ми излезе.После разбирам,че съм успял да покрия норматива за отличен:))) Хехе при това на теста за офицери,хей мамка ви мръсна шапкарска си казвам.Вие какво си мислите,че аз като съм от София не мога да тичам ли.Хихих става ми едно самодоволно.Отивам строявам се и лекичко и мислено се надувам.:)
Та това е едно от нещата за които съм си мислел докато съм тичал:)
Тичането ми вдъхва увереност и сили да продължа напред. А, ако ми се случи да си помисля нещо, то или е хубаво, или ако е лошо - под влияние на отрицателна енергия, тя веднага се трансформира в положителна.
не обичам да тичам, така че за нищо не мисля. Харесвам си се дебел. Иначе като спортувах едно време си мислех само за дишането и сърцето. Ако се замисля за нещои друго забравям да тичам :) Предпочитам да ходя дълго по планините.
И никога не пийте бира след третия облак!
А така, да си дойдем на думата. В планините е истината.
Гаргичке, не се смей!
Като тичам обикновено си мисля: "Ох, дано тролея не затвори вратите пред носа ми :)))"
Аз все след градския транспорт тичам. Иначе по задачки тичам. За тичане за здраве няма време. Но пък иначе живота достатъчно тичане ми осигурява, като има все нещо, за което трябва да се търчи и като тичам за работата си мисля:) Та не страдам от липса...