А бяха времена,когато...
А бяха времена,когато
стенихе ми говориха,стига да поискам
да ги слушам.
Очите ми от пиянство
не се затваряха,защото обичаха да се клатушкат
и не че не изтрезняваха,
просто така и не се научиха да пият
зелева чорба.
А бяха времена,когато
паветата по улицата ми правеха път,
само че аз все ги заобикалях.
и сфетофари са ме заслепявали,
на зелено ли да мина,на червено ли
и цел,и посока забравях...
Ръцете ми се тътреха
като отсечени клони на гола бреза,
не че ми пречеха,
просто обувките ми понякога залепваха
за паважа...какво да разправям-
смола..
А бяха времена,когато
затварях мечтите си в кибритени кутийки,
стояха си вътре и мируваха
Сега пека усмивки във формички
за курабийки...
А бяха времена,когато
вярвах във всяка малка странност,стига да поискам
влак на гарата не чаках,
не той на мен,аз бях негов пристан
и хиляди пъти ме блъскаше прилива,
прибираше сутрин отломките
и бях и залеза,и изгрева
а бяха времена,когато...
стенихе ми говориха,стига да поискам
да ги слушам.
Очите ми от пиянство
не се затваряха,защото обичаха да се клатушкат
и не че не изтрезняваха,
просто така и не се научиха да пият
зелева чорба.
А бяха времена,когато
паветата по улицата ми правеха път,
само че аз все ги заобикалях.
и сфетофари са ме заслепявали,
на зелено ли да мина,на червено ли
и цел,и посока забравях...
Ръцете ми се тътреха
като отсечени клони на гола бреза,
не че ми пречеха,
просто обувките ми понякога залепваха
за паважа...какво да разправям-
смола..
А бяха времена,когато
затварях мечтите си в кибритени кутийки,
стояха си вътре и мируваха
Сега пека усмивки във формички
за курабийки...
А бяха времена,когато
вярвах във всяка малка странност,стига да поискам
влак на гарата не чаках,
не той на мен,аз бях негов пристан
и хиляди пъти ме блъскаше прилива,
прибираше сутрин отломките
и бях и залеза,и изгрева
а бяха времена,когато...
Коментари