А. :)

Днес ми е късметлийски ден.Не ме изпитаха на комантера,защото преподавателката не дойде.Или по-точно аз хич не я и чаках...Ама все пак за предните две групи не беше дошла, така че едва ли за нашето упражнение се е затичала.Само дето станах да го пиша тва нещо в 7, а снощи легнах късно (или по-скоро легнах рано тази сутрин), но поне ще го имам за следващия понеделник :) .
Та като ме изпуснаха от Уни и бързобързо изприпках до офиса на А.Само че него го нямаше, винаги закъснява за работа...Звъннах му, а той каза,че идва след малко и взе да ми говори как имал някакви лоши неща да ми съобщава...Ама ми се накъдри косата от ужас, притесних се, помислих си ,че не ме иска вече, а днес навършваме 8 месеца ...(абе то не изглеждат много, ама за мен са много :):) ) :( А той като дойде и ме вдигна на ръце и ме завъртя из стаята (че после не можах да си застана на краката и ми се виеше свят),гушкаше ме,целуваше ме,каза,че ме обича и че съм му липсвала ,а аз просто...сложих глава на рамото му и дълго дълго рових с пръсти в косите му...Сега той има по-дълга коса от моята,нали си я отрязах :( Още ми е малко трудно да свикна,че ми е само до раменете.Ама няма нищо, аз и неговата ще подстрижа, само да успея да го замъкна в Студ. град ;):)Но не много, харесвам мъже с дълги коси:)
А лошата вест била,че изгорил една тениска с ютията.Уф!Само ме притесни за нищо:) Иска ми се пак да живеем заедно...