uf
Пиша за него точно сега, може би защото си говорим в ICQ (за пръв път
от месеци насам) и си говорим за скорошното му заминаване в Америка на
студентска бригада - е, да, знам, не е болка за умиране, нали не отива
завинаги - ще се върне, но... Въпросът е, че отива. И няма да е в
България. За доста време.
Познаваме се от съвсем малки. Станахме приятели по-късно.
Той беше мой приятел и винаги ще го считам за такъв, но вече не виждам смисъл да се държа с него като с такъв. Защото той се промени. Прекрасното ни приятелство остана някъде назад... при бягствата от училище, раззеленелият се парк където ходихме да се шляем, при родния град ... при гроба на Миленски...
Тео е един уникален човек. Той е невероятно добър, затова понякога хората използват тази доброта за собствена изгода. Но той знае това. Ядосва се. Но не прави нищо. Защото обича приятелите си. Дори те да не го разбират съвсем. Дори да не се вписва съвсем сред тях. Те са негови приятели ..и той ги обича.
Поне така беше преди...
Той беше до мен в невероятно трудни мигове. Бяхме един до друг, когато Милен почина. Теодор го обичаше невероятно много. Никога няма да забравя сълзите му и треперещата ръка, с която подкрепя някой от нас, макар че сам едва стои на краката си.
Той е правил за мен невероятно мили неща. Например преди, когато още нямах интернет вкъщи, прекарвах часове в един клуб близо до дома ми, откъдето ровех в нета и говорех с приятелите си. Една вечер бях особено тъжна, беше много късно и си говорехме за песни...за това кои са най-тъжните песни за нас... и аз му изброих около 30-на такива... след около 30 минути той дойде с колата и ми подаде 2 диска ... с песните за които си бяхме говорили през цялата вечер.
Нарекох дисковете Depressions Vol.1 и Depressions Vol.2 . И до ден днешен си ги слушам и мисля за него. Мисля за това изгубено приятелство.
А кой е виновен ?
Аз , той или момичето, което го откъсна от тези негови приятели, които не й бяха удобни?
Любовта ли го промени или заслепението?
Не съм човекът който да отсъди...
Тео, обичам те. Но какво значение има това? Щом дори не можем да се погледнем открито в очите, като се видим? Щом не намираме смисъл дори да се чуем по телефона? ...
Бъди щастлив.
Познаваме се от съвсем малки. Станахме приятели по-късно.
Той беше мой приятел и винаги ще го считам за такъв, но вече не виждам смисъл да се държа с него като с такъв. Защото той се промени. Прекрасното ни приятелство остана някъде назад... при бягствата от училище, раззеленелият се парк където ходихме да се шляем, при родния град ... при гроба на Миленски...
Тео е един уникален човек. Той е невероятно добър, затова понякога хората използват тази доброта за собствена изгода. Но той знае това. Ядосва се. Но не прави нищо. Защото обича приятелите си. Дори те да не го разбират съвсем. Дори да не се вписва съвсем сред тях. Те са негови приятели ..и той ги обича.
Поне така беше преди...
Той беше до мен в невероятно трудни мигове. Бяхме един до друг, когато Милен почина. Теодор го обичаше невероятно много. Никога няма да забравя сълзите му и треперещата ръка, с която подкрепя някой от нас, макар че сам едва стои на краката си.
Той е правил за мен невероятно мили неща. Например преди, когато още нямах интернет вкъщи, прекарвах часове в един клуб близо до дома ми, откъдето ровех в нета и говорех с приятелите си. Една вечер бях особено тъжна, беше много късно и си говорехме за песни...за това кои са най-тъжните песни за нас... и аз му изброих около 30-на такива... след около 30 минути той дойде с колата и ми подаде 2 диска ... с песните за които си бяхме говорили през цялата вечер.
Нарекох дисковете Depressions Vol.1 и Depressions Vol.2 . И до ден днешен си ги слушам и мисля за него. Мисля за това изгубено приятелство.
А кой е виновен ?
Аз , той или момичето, което го откъсна от тези негови приятели, които не й бяха удобни?
Любовта ли го промени или заслепението?
Не съм човекът който да отсъди...
Тео, обичам те. Но какво значение има това? Щом дори не можем да се погледнем открито в очите, като се видим? Щом не намираме смисъл дори да се чуем по телефона? ...
Бъди щастлив.
Коментари