to the moon and back

Селена докато
вървеше
сплиташе на възел
измеренията
и толкова ги стягаше
че после не успя да се върне
при
оранжевата
си мечта която
преследваше с години.
вървеше боса
по изгрева
на
любовта
и тук-таме
се спираше
за да извади
несбъднатите
желания от петата си.
взираше се
в криви
огледала,
гонеше сянката си
мислейки я
за птица
и крещеше по облаците
"всички земни са
луди
или в начална фаза
полудяване"
късаше
струните на
една остаряла
арфа
и си правеше
мелодийни
гривни
с които
да разкъсва тишината
в тъмното небосводие.
"Селена
прибери се в къщи
където те чакат
с отворени обятие"
и говореше
вътрешния глас
но тя никога не
го слушаше
и се свиркаше
някоя любима
песен
приготвяйки се
за поредното си
дълго
многопътно
цветно
и
почти ненормално
пътуване.
до луната
и обратно.