silence
"Най-силно крещят натрупаните мълчания."
- прочетох някъде тази сентенция и се замислих. Аз, обикновено, съм търпелив човек, мога доста време да мълча и преглъщам, но в един момент, когато язовирната стена на търпението се пропука, започвам да крещя и тогава да не си ми насреща! ;-))
А трябва ли изобщо да се мълчи, когато има някакъв проблем? Решава ли мълчанието изобщо нещо? Как е при вас? Мълчите или крещите? И кое е по-вярното като поведение и отношение?
S pozdrav!
А на въпроса за мълчанието - мога да се въздържам, но в определени граници, а не до безкрай. Но знам, че после като почне едно говорене, не е за приказки :))))
Hello darkness, my old friend,
I've come to talk with you again,
Because a vision softly creeping,
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence.
In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone,
'Neath the halo of a street lamp,
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence.
And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more.
People talking without speaking,
People hearing without listening,
People writing songs that voices never share
And no one dare
Disturb the sound of silence.
"Fools" said I, "You do not know
Silence like a cancer grows.
Hear my words that I might teach you,
Take my arms that I might reach to you."
But my words like silent raindrops fell,
And echoed
In the wells of silence
And the people bowed and prayed
To the neon god they made.
And the sign flashed out its warning,
in the words that it was forming.
And the sign said, "The words of the prophets
are written on the subway walls
And tenement halls."
And whisper'd in the sounds of silence
Здравей здрач (тъмнина),мой стари приятелю!
Идвам да говоря с теб отново,
защото едно видение пропълзя тихо,
оставяйки семената си, докато аз спях.
И това видение, посадено в мозъка ми
все още остава,
вътре в звука на мълчанието.
През уморителни сънища без почивка
аз вървях сам,
по тесни kaldarameni улици,
под светлината на уличните лампи.
Аз вдигнах яката си
срещу студа и влагата.
Изведнъж моите очи
бяха прободени от неонова светлина,
която разпиля нощта
и докосна звука на мълчанието!
И на тази гола светлина аз видях
10 хиляди души и може би повече.
Хора разговарящи, без да говорят,
хора, слушащи, без да чуват.
Хора, пишещи песни,
чиито гласове никога не споделят.
И никой не се осмели
да потревожи звука на мълчанието.
Глупаци, казвам им аз, вие не знаете,
мълчанието както ракът се разраства.
Ето моите думи, които може би ще ви научат,
ето ръцете ми, които може би ще ви достигнат.
Но думите ми паднаха като дъждовни капки,
и се отразиха като ехо
в кладенеца на мълчанието.
И хората се навеждат и молят
на неоновия Господ,
които сами са сътворили.
И един надпис светва, предупреждавайки,
с думи, които той изписва.
Надписът казва:
Думите на пророците
са написани на стените на метрото
и на жилищните сгради.
И шептят със звука на мълчанието
Куини, радвам се, че ти харесва! За теб специално извадих целия текст и направих един приблизителен превод (без да претендирам за супер качество), за да знаеш за какво се отнася! Наистина е голямо парче! Класика в жанра!
А по темата - и ти си като мен, след мълчание, следва океан от приказки!
А вие?
Здравей, Ива! Радвам се, че съм те накарал да бъдеш с нас! А може би не аз, а тези двама магьосника на музиката! Аз днес го слушах това парче поне 20 пъти и пак не ми омръзна! Наистина са страхотни! Та нали и затова го преведох, те пеят точно затова за алиенацията, за отчууждаванрто между хората!
Silence на английски означава и тишина и мълчнаие! Според мен тук става дума за мълчание! За Мълчанието , което води до пропасти между хората! Води до захлопване на врати, които иначе бихме могли да оставим отворени само с една добра дума, казана навреме! И какво е неоновият Господ - ами за мен това е като олицетворение на един телевизор, който свети в хола на всяка къща и вместо да сближава, изпраща всеки на необитаем остров в собствения ви апартамент, защото прекъсва комуникацията и общуването! Разбира се, образно казано!
Благодаря ти за коментара! Не, не трябва да се мълчи и тогава, когато има проблем! Ако мълчиш, той се уголемява, разраства и, когато решиш да говориш, все пак, за него, той вече се превърнал от малко змийче в триглава ламя и с коя от тях да се пребориш най-напред!
Така ли е?
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.
Мъчително глава се към глава навежда, -
Те шепнат може би, но може би и викат,те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
Ако Господ е искал да ни превърне в мълчаливи живинки, нямаше да ни даде уста, с която да говорим, и реч, чрез която не само да общуваме и да обменяме информация, но и да създаваме велики художествени произведения.
Paroles - думи, думи ( говори)
За всички вас, които знаят, кога да говoрят! :-)))