* * *

Дъждът вали

Неспирно, тихо...

Потропва

Ледено – студен

Капчук...

Една въздишка се

Изнизва

Измежду препълнените

Кофи

Със боклук...

А зад студената

Въображаема преграда - 

 Уют и жарка топлина

Не виждат как

Животът ни опръсква

Изпод измокрените гуми

На забързана кола...

A бедният човечец

Изнемогва

И вижда в кофите

Захвърления къшей хляб

Глупакът никога

Не ще се трогне

Той от слепецът по е сляп...

Ще крачи гордо

И ще негодува

Че тихият дъждец

Ще го намокри

Животът ще проклина

И ще псува

Подгизнал в ледените

Локви...