############

Като през пръсти животът ми тече

и някъде едно сърце,

две очи от светлината заслепени,

две души във мрака заблудени

имат среща, търсят нещо!

Чстреб - хищна птица прелетя над тях

и хвърли сянка си зловеща.

Няма мира!

Нека няма!

Който е в покой - умира.

Той не знае що е туй живот...

Той се чувства все виновен, че за тоз един живот вековен

нищо за себе си не е разбрал

и с мъка на сърцето е умрял,

че мисията си не е изпълнил.

Колко нещо ли е преживял,

Колко свят ли е видял,

тоз който себе си открил е

и гнойта в душата си измил е!

И аз все се питам:

Каква съм аз, коя съм?

Отговорът е "Не знам!"

Аз боже чедо ли съм, или птичка във небето,

а може би дете на Сатаната...

Не искам и да си помислям,

заболява ме сърцето.

Или във облаци витая,

или във мрака някуде блуждая...

Все се търся и не се намирам.

Мойта мисъл е тъга,

тя е болка и е радост,

тя е щастие,

тя е на небето пъстрата дъга

и на дявола рогата.

Лутам се, блуждая,

тъна в мрак и светлина...,

а коя съм аз - НЕ ЗНАЯ!

Дали съм на живота опашката

или на смъртта съм дъщеря!...

..........

..., но ето, топло слънце вече грей

и лъч леда в сърцето ми стопи.

В душата ми сега славей пей

и в очите ми потпче ромоли.

..........

Най накрая с въздишка на облекчение

мога да изкажа своето мнение,

че аз съм Бог, че аз съм Светлината,

че мойта майка е Земята!