????? !!!!! :))))

Всички имена в тази история са променени поради разбираеми причини. Градът и местата на събитията остават непроменени, защото именно те оставят пикантния привкус на случилото се. Краят на месец август, морската столица на България, Варна. Станимир/участник/: - С митко и Андрей се срещнах случайно пред градския часовник. Моя беше идеята да седнем някъде да пийнем по нещо и да си поприказваме. Минаваме покрай един магазин за спортни стоки. Андрей ни помоли да влезем, понеже щял да си купува гирички за сутрешната си гимнастика. Влизаме в магазина и ....; продавачки, цветя, шампанско и много хубава управителка и Андрей бил незнам кой си клиент на магазина и като такъв печели ски екип със ски, абе пълно ски оборудване, очила обувки всичко. Като във филм. Излизаме натоварени и развеселени от магазина. Аз със гиричките, Митко със ски екипа и Андрей със ските на рамо. И така... с Митко единодушно решаваме, че това трябва да се полее. Трябва да почерпи за късмета си. След малко сме седнали срещу Фестивалния център. Краят на август е ,късен следобед. След кратък спор, единодушно решаваме, че джин е подходящото питие за сезона и повода. Митко-/другият участник/: - Аз съм виновен , аз почнах да се заяждам с Андрей. Ама вече бяхме пили по четири джина. Викам му: - Ти сега имаш ски пък не можеш да караш!- А той: - Кой бе, аз като съм карал ски ти още.....!- и т. н. , знаете как е...! И доста мисли в този дух, докато пийнахме още по два джина. И след това излязохме навън. Отиваме на баирчето което се спуска от х-л Одеса надолу към булеварда. Андрей си сложи ски обувките, очилата и ските и се спусна криво-ляво по стръмнината. А долу... Просто малшанс. Блъсна някаква бабка. Много симпатично бабе. И май и счупи крака. За късмет обаче, всичко това става пред линейка на Военоморска болница-Варна. Натовариха бабето в линейката и тръгнаха. Доктора-/дежурния в травматологията във Военна болница: - Карат с линейката някакво симпатично бабе. Направиха и снимка. Спукан глезен. Гипсирах крака и попълвам купчината документи по случая.И питам: - Как стана инцидента? - Ами блъсна ме един скиор.-отвръща тя. - !!!!!!!!!. Скиор ли? Къде тук във Варна ...??????? - Ами да на Червеноармейска / сега е Приморски булевард- бел. на авт. /- Под х-л Одеса- отвръща тя Тъпо е, но погледнах календара.Август. - Скиор значи? - Ами да. Дръпнах сестрата на страна и дискретно я помолих да я придружи до десетия етаж. Да и направят изследвания на главата. И междувременно да звънне в психиатрична болница. Да провери дали е освиделствана и с каква диагноза. Докато се занимавам с всичко това, чувам отвън шумни коментари. Отварям вратата. Трима, видимо употребили алкохол и доста превъзбудени. Единият пита: - Абе тук да има едно бабе с пострадал крак? - Вие роднина ли сте й ? -питам го аз. - Не ве, аз съм скиора, дет` я блъснах! Влязох в кабинета пак да погледна календара...!!! Август е...