***

Видя ли устните върху небето,
когато тръгваше от мен,
когато си отиваше където
на мене ми е забранено…
не виждам нищо,
ненавиждам,
света си вече опетнен,
недоразбирам имаше ли си смисъл
изобщо да се срещна с тебе…
отново късам плетеници,
от паяците построени...
как искам някой да ми каже,
Ти си,
а аз да кажа:
Да и Ти за мене…
измислям
или недомислям
къде отивам
има ли значение,
когато се отронват листи
не търся щастие за себе си…
безсъние,
избистрям се и литвам,
а чувствата са просто миг безвремие,
боли ме,
но какво като ти липствам
за оправдание на срязаните вени…