neurolax2
Налягалите по земята сенки, трайно обезобразени от шкурката на слънцето, черният контур на досега, в някакаква равна застиналост; по горе листните пластове, незасегнати от шума на вятъра, дърветата мудни в движенията на новия си кръг,всичко това потъвайки и изплувайки в хоризонта на погледа.Унесът последван от разтърсени понктури, фокусът, пак потъването, навярно денят е решил да го няма и е избрал другото значение на фокуса.С фикусът в ъгъла на порталната врата и резедаво боядисаната стена, унесът навлиза в домашния холокост на апатията, тежките килими и заключеното в стъкления кафез на терасата напечено време.В пустинята на пясъчните трошички, там под масата,краката не достигат пода, рее се някакъв остър сух вятър в моментен проблясък за минали повеи,завръща се споменът, търси името си издраскано с вилица по дървото, търси нещо, което ще вдъхне мозъчен импулс и ще затвори пространството, но само името стои там, име...име без образ в пустинята на пясъчните трошички.
Коментари