momo си мисли за красивите неща
Толкова ми се иска да те видя. Докато си мислех за теб изрисувах 47 човечета на този не особено голям лист. После започнах да пиша името ти все едно съм извършила някоя беля и мама е била безкомпромисна в своето “А сега 100 пъти – повече няма да…” Когато се стопли, непременно ще те заведа на едно много красиво място. Дано да има поне мъничко вятър, защото тогава звуковете са по-невероятни. Ще видиш колко е вълшебно. Не, че през зимата не е хубаво. Беше декември, когато го сподели с мен един приятел. Но не бе никак студено. Валеше тих сняг. Уличните лампи се отразяваха в бялата пътека и всичко блестеше, блестеше.. сякаш е Коледа. Даже май имаше голяма луна. Тогава аз бях доста тъжна, но после си тръгнах от там щастлива. Не си позволявам да ходя често, за да не се развали магията. Веднъж на една-две години е достатъчно. Обновявам си красивия спомен. Дописвам си го по малко и си го пазя като някоя светиня. Хубавите неща са невероятно крехки. По-чупливи са от сапунено мехурче. Веднъж един познат ме предупреди, че и пред най-прекрасната гледка човешкия поглед не може да се задържи повече от няколко минути без да му омръзне. Няма да изтърпи, ще хвърли едно око и в другата посока. После може да се връща безброй пъти на онази гледка, но няма да е същото. Бързо се насищаме. А залезите толкова си приличат. Не трябва да се прекалява с тях. Точно така ми каза. Знаеш ли, той ме накара да прочета библията и също Достоевски. Обичаше да ми говори за необикновени неща. Нарисува за мен една картина и ми каза, че ще ми я подари, когато му я поискам. Никога не събрах смелост да изрека “Дай ми я.”. А беше чудна картина!.. Едно мече – малко и жълтичко, седеше върху една дъга с чадър и плачеше. Имаше много звезди. Глупаво мече, което не разбираше, че чадъра няма да скрие сълзите му. Добре си живеех на времето. Имаше на кого да отида на гости и да се почувствам като в приказка. В София нещата стоят малко по-различно. Животът в София е друг. Може би и аз. Сега теб те има. Ще ме поканиш ли у вас тази вечер да гледаме някой филм? Взела съм пуканки. Ще направя човечетата 50, ще се изкъпя и ще те чакам. Толкова ми се иска да те видя.
И винаги има по-красив залез и от наи-красивия;нищо не е съвършено.И да,бързо се насищаме.Прекалено.
А магията я е имало тогава,съществува и сега но под друг ъгъл,не намираш ли?