jojoba
ProSto MAtka
Жожобата продаваше чай отжожоба - затова му викаха Жожобата. Директни продажби, нали се сещатеза кво става дума - клетото копеле обикаля улици, офиси и жилища согромна карирана чанта през рамо и ламинирана табелка на гърдите,опитвайки се да пробута някое пакетче на хора, които са абсолютноубедени, че цялата тая работа с чая и директните продажби е пълнаизмама.
То си е пълна измама, викаше Жожобата, ама сеизкарва по някоя стотинка и което е по-важно - срещаш интересни хора,създаваш контакти. Веднъж, разправяше, кръстосвал в крайните квартали.Звънял три-четири пъти на една врата и, както често се случва, никой неотварял. Тръгнал той да си ходи, но не щеш ли, изведнъж вратата сеотворила. Отворила се, а там, на прага - някакво гадже. Обаче толковамотано, страшна работа! Жожобата по рефлекс започнал: Добър ден, добърден, искам да ви представя един изключителен, натурален, екологичночист продукт от природата...И аз имам екологично чисти продукти отприродата - обадило се гаджето.Това си било изненада - гледайкиоцъклените й очи Жожобата не можел да допусне, че вдява нещо от това,дето й мели. След изненадващата реплика събитията продължили да серазвиват със страшна скорост - тя го хванала за ръката, дръпнала го идокато се усети, Жожобата лежал на някакъв диван, а оная му работа билацялата в гърлото й. Такава свирка, кълнеше се, никой не ми е правил!Свирката обаче не била нищо в сравнение с това, което го чакало. Катонаизвадила оная ми ти мотана мадама разни екологично чисти продукти, умда ти зайде! Домашен канабис /отгледан с много любов и грижи/, чай отбял мак /бран от най-слънчевите полета/, халюциногенни гъби/високопланински/ и още някои работи, за които той изобщо не бил чувал.Свили за начало по един джойнт, нали знаеш, пич - да се поотпуснем, дасе поопознаем, да продухаме сензорните канали. Врътнали, значи, джойнтаи нещата тръгнали. Мадамата /тя впрочем не пожелала да му кажеистинското си име, заявила му, че предпочита да я наричат Матка, датака му рекла: Наричай ме просто Матка/ забърквала разни убийственикоктейли, а Жожобата покорно опитвал от всичко. След джойнта пили чайот мак, с някакви хапчета в добавка. Било страхотен кеф - пълен релакс.После обаче отнесъл съвсем плувката. Имал халюцинации - че ляватаполовина на тялото му се е превърнала във високотехнологична сплав отжици, метал и пластмаса, а в дясната част на главата си, вместо мозъкима суперчип, който контролира въпросната високотехнологична сплав.Другата половина на тялото му - дясната, и на главата му - лявата, билинормални, човешки. В един момент на Жожобата му просветнало - че той,да именно той, е представител на нова раса - расата на роботочовеците.Имало още много роботочовеци и всичките те живеели в някакво гробище зачипове - от там вземали резервни части. Като цяло роботочовеците биликротък и миролюбив народ. Не водили полов, културен и нощен живот -единственото им развлечение било да играят тенис на маса. Организиралиси разни турнири и турнирчета, като за победителите ималоедна-единствена награда - да танцуват техно пред строя. Изобщо добре сиживеели роботочовеците и сигурно вечно щели да си живеят така, аковнезапно, незнайно откъде не дошли лошите. Лошите, значи, също билироботочовеци, обаче носели на главите си чалми. Според Жожобата лошитемного приличали на чеченци. Както и да е - те метнали няколко шашкидинамит и вдигнали всичко във въздуха. В тоя миг, на взрива, Жожобатасе освестил, ококорил очета и що да види - няма никакви роботочовеци,нито с чалми, нито без, а само някаква мотана мадама, която се клателапред него с шишенце амоняк в ръчичките. Жожобата рипнал да си ходи,обаче бил толкова омаломощен, че вместо да си тръгне полегнал изахъркал. Събудил се по някое време, тъмно било, а мотаната мадама -пак срещу него - хили му се. Време е, рекла, за вечерната прожекция.Ква прожекция, не зацепил Жожобата? Вечерната - рекла мадамата и муподала едно шоколадово бонбонче. Жожобата го лапнал - де да знае, чевътре има гъба. Лапнал го той и приседнал на диванчето. След пет минутипрожекцията започнала. Директно, без кинопреглед. Майко мила, все еднопътувал във влакче на ужасите - само че хиляда пъти по-бързо и хилядапъти по-щуро. Безкрайни светлинни тунели, неутронни взривове, пурпурниимплозии, неонови мрежи. Бързи спускания чак до горящите огньове наада, шеметни извисявания до безтегловната небесна синева, телесниметаморфози и красота, красота, красота ...
Още по темата
Насутринта мотаната мадама поднесла на Жожобата закуска - да се подкрепи.Закуската била чудна - палачинки с млекце. След малко станало ощепо-чудно. Мотаната мадама си признала, че тия палачинки не са съвсемпалачинки и че това млекце не е съвсем млекце. Храната била приготвенапо специална, както се казва, рецепта. Значи, вземаш два литра и нещомляко, една шепа трева и вариш като за milke way - докато млекцетопокафенее и остане около литър. После го разделяш на две равни части.Едната равна част я разливаш в две стъклени чаши от по 250 мл, адругата равна част забъркваш с брашънце и яйчица до получаване нагладка смес. От сместа излизат около десетина палачинки, които сепържат в краве масълце на силен огън. По желание може да се гарнира сконфитюр, мед или сирене. Може и да не се гарнира. Жожобата метналчетири-пет палачинки, ударил чаша мляко и изкарал весело още няколкочаса. После отново дошло ред на джойнта, на чая, на вечернатапрожекция. Абе, грубо сметнато, Жожобата се застоял при мотаната мадамаоколо три дена. Накрая със сетни сили, с последните мизерни остатъци наволята си, успял да си събере чайовете от жожоба в карираната чанта, дацелуне мотаната мадама по челото, да й каже - радвам се, че сезапознахме Матке - и да напусне шибаната й омагьосана панелка предипоредната вечерна прожекция.
Коментари