http://www.unss-a.info/
http://www.unss-a.info/phpbb/viewtopic.php?t=26&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=
Елка Мичева е първата номинирана за почетно място при преподавателите които нямат място в УНСС...
Напълно се придържам към мнението на един неин асистент: "Знам какво си мислите за нея, но тя е много добър човек". Тя е един много добър човек - даже чудесен човек - бих й подарил цвете за 8-ми март. Факт е обаче, че не става за преподавател и в гимназията в село Клечево, камо ли във висше учебно заведение. Тя е човек, който не може да каже и едно изречение без да допусне куп пунктуационни, смислови и лексикални грешки. Тя не може да каже и едно изречение без да измрънка и предъвче няколко пъти паразитни думи като "така че"; да не говорим, че някой като бившата ми учителка по български щеше да изкара дузина инфаркти ако трябваше да чува "голЯми" по десетина пъти за три астрономически часа. И ако въпреки това някой има неблагоразумието да се абстрахира от това мъчение - изказността на доц. Мичева и да се опита да проследи мисълта на последната то много скоро установява, че тя просто не казва нищо. Лекциите й могат да бъдат описани меко казано като "безсмислени".
Доц. Мичева вероятно е много добър човек – просто не става за работата с която се занимава!!!
PS. Ако смятате, че преувеличавам заповядайте в четвъртък от 12:30 в 2005 и се убедете сами. ![]()
Представете си следната картина: 2005 се пръска по шевовете, едни се гърчат в агония, други прикриват с ръце почервенелите си лица, трети бършат сълзите си, четвърти са се предали на надигналия се смях и се крият под чиновете. 120 студенти присъстват на представление достойно за торба оскари и чувал грамоти (при това на приемливата цена от 95 лв. на семестър)... А там долу в светлината на прожекторите се вихри поредният диамант от факултет Международна икономика и политика – проф. Данаил Данаилов.
Явно става на въпрос за един истински менажер – човек умеещ да създава настроение в аудиторията (смех, смех). Жалкото обаче не е, че проф. Данаилов е абсолютно посмешище антипод на академичността и бизнес културата, а че последният се взима съвсем на сериозно. Този гениален в проблясъците си преподавател (открил, че небето е синьо и, че водата тече надолу) се е заел с нелеката задача да обяснява на глупавата студентска аудитория как, за да си добър, професионален, прогресиращ, успешен, печеливш менажер трябва да акумулираш повече от 15 мил. капитали за инвестиции на година. “О, Боже!” вадя телефона и се обаждам на баба, за да я порицая за лошите възможности които дава оборота на семейната ни фирма... И същия този клоун, гърчейки се и ръкомахайки, фъфли как ако видим западна компания то тя е прогресираща (може да й се има доверие), пък ако е от Източна Европа то трябва да сме много внимателни и предпазливи. “Колеги от ИЕ, сори ама за нищо не ставате...”
Като заключение: проф. Данаилов нека си менажира фирмите с по над 15 мил. НП (а те сигурно се избиват за професионалист като него) и да остави преподаването на хора които ще могат да ни научат на нещо полезно. ![]()
Искам да ви представя бизнесмен номер едно измежду невероятните преподаватели в още по-невероятния университет: Момчил Добрев. „Пипнете, пипнете – това е костюм за 10 000$ никога няма да имате такъв” обяснява асистентът по Международен мениджмънт докато обикаля по чиновете и подава проскубаното си сако на бедните непросветени студенти имали нещастието да са при него на упражнение. Той има много фирми и България е вкарал около 300, 400 милиона долара. Освен това може да чете мисли и Господ го наказва ако стори зло – е вярно, че е унищожил враговете си (а той унищожава който си поиска) ама сигурно тогава Господ е бил разсеян. Да не забравяме, че може и да отделя духа си от тялото – нещо в което съм абсолютно убеден щото при тези изказвания трудно може да предположи човек, че има разум в неговото тяло. Направил е първите си 10 000 на 19 години като е продавал кебапчета на една бизнес конференция в Германия (сигурно за първите си 100 000 е забъркал шкембе чорба в Бундестага). Сега докато пиша тази статия неговия полковник сигурно вече души около блока ми (има много силно разузнаване) – така че ако утре на лекция не ми видите тъпата физиономия да знаете какво се е случило...
Този съвременен Мюнхаузен е прост(о) човек който има нужда от специализирана помощ. ![]()
Драги колеги, искам да ви представя най-емблематичната фигура в специалност МИО, духовният баща на междукосмическата търговия, преподавателят подредил системите в метасистема, мъжът непосвенил се да поиска орална любов пред диктофона, единственият и неповторимият (макар че бая му повтарях изпита): проф. Георги Данов. Това е човекът официално предложил УНСС да се казва Университет за национално, световно и космическо стопанство. Преподавателят на който земното кълбо му се видя малко и който не се поколеба да посегне към космоса (този иначе толкова необятен пазар). Професорът издал един от най-безумните научни трудове в историята на човечеството (който може да се състезава само с произведенията на сина му Даниел Данов „Тенденции в МИО” и „Психологически фактори вМИО”) които се изучават по специалността Теория на МИО. Всеки който се реши да хвърли поглед в книгата на проф. Данов във всички случаи ще остане потресен. Такъв парцал съставен от взаимноизключващи се, отнесени и необмислени теории рожба на случайни приумици просто няма как да бъде подминат с лека ръка „толкова може, толкова пише”, защото гореспоменатия професор ще изиска всичко написано да му бъде преразказано на прословутия изпит при него. Той не би се посвенил да скъса всеки не успял да зазубри „тъй важния за професионалната реализация” материал, не би се посвенил и да вземе някой друг лев ако решите да го спонсорирате (той си казва, че се издържа с преподаване, а пък те заплатите в УНСС едни ниски, ниски - чак да ти прииска да му дадеш 300, 400лв). Бил е хващан два пъти с аудио запис да продава тая ценност – изпита при него срещу сексуална интервенция – може да се каже, че проф. Данов просто обича някои студентки повече от нормалното... Любов, любов, че накрая и изпит...
Гореописаният безспорно е едно от най-гнилите зрънца в УНСС, преподавател, който може да научи студентите само на това до къде може да се простира човешката наглост, цинизъм и безочие.
Аааааа не, за Данаилов не съм съгласна! Човекът е страхотен и честно казано от неговото непрекъснато повтаряне и натъртване съм научила много неща, да не говорим, че всичко, което преподава, че и изпитът са свързани изцяло с практиката. Дава ни винаги възможно най-актуални и реални данни. Много съм доволна от часовете си при него, е вярно е, че препуска много бързо и е трудно да записваш и има някои паразитни реплики, но иначе е много готин и се опитва всячески да ни помогне да научим нещо. А и не е като другите с някакави болни амбиции да му излезе славата на такъв или онакъв!
Момчил Добрев също ми хареса, беше забавно при него, пък да не говорим, че ми беше супер интересно писането на бизнес план - това може би ми е била най-интересната курсова работа!
Елка Мичева още не съм изкарала един семестър при нея, така че не мога да дам мнение, а за Дановите...има една приказка или добро или нищо... предпочитам да си замълча...
В много далечната 1978 година, когато бях студентка в 4-ти курс, въпросната млада /тогава/ асистентка Елка Мичева /ние я наричахме Зелка Пичева/ ни заведе на стаж на обменни начала в Полша. Представете си какво е да живееш един месец, да, да, цял месец, с Елка в ролята на ръководител, нравоучител, пъдар, стражар, и каквото друго ви хрумне. Под строй отивахме в стола, под строй на кино и пак под строй - в дискотека. А бяхме хора на по 22-24 години, някои от нас вече имаха и семейства. Аз бях оставила в София бебе на 8 месеца и не ми се ходеше всяка вечер на дискотека, но Зелка ми вадеше душата с вечния си припев: "Не може, другарко, ще дойдеш с нас на дискотека, как така ще се цепиш от колектива!"
Неведнъж ми минаваше мисълта да си хвана самолета към София и да зарежа и Зелка, и стажа, само че нямаше начин, защото бяхме с всички с общ паспорт. Върхът на безобразието е, че когато най-после си тръгнахме, вместо да се върнем директно в София, тя ни замъкна в Братислава, където живееше брат й. Просто беше купила билетите с маршрут София-Варшава-Братислава /със самолет/, а от Братислава се лънгъркахме 2 денонощия до София с някакъв полуразпаднал се влак. Въпросното пътуване беше един от най-кошмарните ми спомени, както и целия ни престой в Полша в компанията на тази безумна, простовата, зла и отмъстителна женица.
Между другото, изненадвам се, че е стигнала само до звание "доцент". Амбициите й бяха огромни, натегачеството й - също, цирковете й с приемането й в партията ни бяха потресли.
Наистина, не заслужавате да имате този червей за преподавател!