http://www.svobodnoslovo.eu/%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

Наближава ли ерата на междукултурния диалог?

„Ела, и пак ела.
Какъвто и да си,
Неверник и да си, или на огън да се кланяш,
Езичник и да си…
И сто пъти дори да си се вричал,
От сто обета да си се отричал…
Пред тази врата не си без надежда.
Ела такъв, какъвто си….”

Джеляледдин Руми – Мевляна

„Последното десетилетие на ХХ век, белязано от войните при разпадането на бивша Югославия, както и началото на ХХІ век, разтърсено от терористични актове в различни краища на света, поставиха с нова сила въпроса за необходимостта от диалог между цивилизациите, между представителите на най-разпространените световни изповедания. Мирогледно различният подход към тази фундаментално важна за човечеството тема, очерта взаимно изключващи се позиции: От Хънтингтън и неговата предвзета теория за “сблъсък на цивилизациите” до хуманния и пацифистки подход на интелектуалци, учени и духовни лидери, които работят за разпространяване на възгледа за възможен диалог между привържениците на християнството, исляма, юдаизма, будизма, разбира се, и с непринадлежащите към определена конфесия прогресисти, просвещенци като Жан Жак Русо и Волтер, хуманитаристи и технократи” . С тези думи известния наш балканист и социален антрополог д-р Антонина Желязкова започва своя предговор към една от книгите (Диалогът през призмата на исляма), на прословутия радетел за задълбочаване на междукултурния диалог и толерантността между хората от различните религиозни общности Фетхуллах Гюлен.
И наистина, като се замислим, макар днес ценността за равнопоставеност на религиите и културите  да е световно призната и от Запада и от Изтока, видима и крещяща е нуждата от задълбочаване на глобалните процеси на диалог и толерантност между хората. Фактът, че Западният свят зачита принципите на демокрацията, републиката, човешките права и свободата на личността не предотвратява редица прояви на насилие, тероризъм, нетолерантност и военни конфликти по целия свят. Примери много- терористичният акт над търговските кули от 11 септември, неприличните карикатури на Пророка Мухаммед в сърцето на цивилизована Европа, непредизвиканата агресия спрямо молещи са пред джамия  в столица на Европейска страна.
Военните конфликти в света в началото на 21-ви век не пресекват-  между Израел и Палестина, Израел и Ливан (2006), Индия и Пакистан, Южна Корея и КНДР,  между Русия и Грузия (2008), войните в Афганистан и Ирак . В същото време продължават да се развиват конфликти от най-различен характер: религиозни / между католици и протестанти в Северна Ирландия, между сунити и шиити в Ирак/; етнически /на Балканите/ и  племенни /в Централна Африка, в Руанда-между тутси и хуту/. Докато редица други проблеми като глад, мизерия, болести, нищета и екологични проблеми чакат своето разрешение. Като причини за тези и много други регионални, национални и локални конфликти може да изтъкваме фактори от най- разнообразно естество – икономически, политически, социални, етнически, религиозни, племенни, но това  дефиниране все още не ни дава ключа към разрешаването на тези проблеми, макар че усилията на Международните организации и на държавните и политическите обединения за тяхното преодоляване продължават.
Явно човечеството се нуждае от един друг прочит на явленията и от една друга призма на възприемане на заобикалящия ни свят- не през призмата на геополитическата структура на света и „сблъсъка на цивилизациите”, а през примата на диалога и толерантността, защото само една глобална цивилизация на любов и толерантност могат да дадат траен мир и разрешение на проблемите на човечеството.
Коя „мирна война” може да оправдае дори една пролята детска сълза или  агонията и безпомощността на един невинен човечец; осакатен; изоставен в рани и мъки, в безпомощно състояние, без роднини и семейство; обречен на глад, жажда, сълзи и мъчение!?. Кой мотив може да придаде благороден смисъл на руините и нищетата, гибелта и покрусата, неминуемо оставащи след подобни кръвопролития, пък били те и „мирни” и за благото на някой!? Някой, който изгражда щастието и сигурността си през трупа на стотици хиляди невини страдалци и техните мъки!
Когато на един кораб се намират девет престъпника и един невинен, ислямът не позволява да се жертва невинният, за да бъдат избити престъпниците. Една религия, която дефинитивно означава „мир” и проповядва състрадание и милост. В Корана се казва: “И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят!” (Коран- 6: 108). Таест, ако вие оклеветите  Буда, Брахма, Конфуций и те ще сторят същото спрямо вашия пророк. Изводът е да не оскверняваме и да не хулим светините на другите. Защото и те ще сторят същото. И по този начин ще сме осквернили собствените си светини.
Пророкът Мухаммед повелява: “Никой да не злослови срещу майка си.” Попитали го: “Как човек може да злослови по адрес на майка си и баща си, Пратенико на Аллах?”, а той отвърнал: “Ако вие злословите срещу майката и бащата на някого и той ще стори същото. Следователно вие косвено ще сте изричали хули срещу собствените си родители.”
Тези слова много ясно ни подсказват, че ако отвръщаме на хулите с хули или отвръщаме на обидите с обиди, това не е начин за разрешаване на дадения проблем. Подобни реакции и действия още повече биха засилили насилието и омразата на отсрещната страна. Даже това би ги оправдало. Да не забравяме евангелисткия принцип ако ни ударят едната буза, да подадем и другата. Да отвърнем на злото с добро и любов!
Случаите с нападението на молещи се граждани пред джамията в София и с карикатурите на пророка Мухаммед в датски вестник са случаи на непредизвикана агресия, явно провокативни по цел. Очевидно реализирани от хора с крайни убеждения, които не уважават чуждото мнение, но същевременно осъзнават, че ударът ще понесе ответен удар. Хора, желаещи да предизвикат „Бумеранга на злото”. По ирония на съдбата именно лидерът на политическа партия  Атака Волен Сидеров бе издал авторска книга със същото заглавие. Но не бива да се учудваме много, имайки предвид, че нобеловата награда за мир се присъжда на името на откривателя на барута.
Хората, извършващи подобен род провокативни действия често ги обвързват с религиозните си виждания и със собствената си култура. Някои са подбудени от расистки убеждения, а други – от враждебност към исляма, която се подклажда постоянно. Но омразата, както е видно, не поражда любов. Карикатурите в датския вестник предизвикаха небивала агресия и палене на знамена пред посолства и на площади. Една (недо)обмислена постъпка провокира лавина от недоволство и злоба. Трябва ясно да си дадем сметка, че свободата на мисълта не дава право на никого да оклеветява другите. Колкото и хората да са свободни в изразяването на мислите си, без съмнение, всяко нещо си има граници. Свободата на мисълта също има определени граници, ако защитаваме единствено своите идеи и своята свобода, тогава ще засегнем свободата на останалите. По тази логика и нашата свобода и тази на останалите трябва да започва и да завършва някъде.
Свободата на мисълта, ако е насочена за създаване на условия за толерантност и разбиране на другия, ще породи взаимното опознаване и доброжелателство, състрадание и любов. Досущ като случката с лисицата в „Малкият принц” на Екзюпери. За принца лисицата няма да е една от стотиците хиляди лисици, а една единствена, точно определена, защото той я присламчва към себе си, опитомява я, сближават се. След раздялата, за лисицата принцът също ще бъде само един- тя ще си спомня за рижавата му коса по цвета на житата, които вижда.
Новите очила, през призмата на които човечеството ще погледне света, показват картината на любовта. Те ни напомнят, че  мирното съществуване на човечеството минава единствено по пътя на взаимното сближаване и общуване между хората. Когато се опознаем, дяволът няма да е толкова черен, а непознатото – не толкова страшно. Дори нещо повече, опознаването на другия минава през това първо да опознаем себе си. Защото докато не опознаем себе си и не можем да се самоконтролираме, не можем да вървим напред. Само когато изчистим злото вътре в себе си, тогава  може да се облагородим, да бъдем полезни и на себе си и на другите.