Увод

Ще започна с Елена. И ще свърша с нея. За мен тя е един антагонизъм. Не обича службите и в същото време работи за тях. Защо? Много просто - за пари. Едно убийство никога не е било толкова забавно и толкова доходоносно колкото днес.

Троловете, иначе казано натрапниците от ДАНС й бяха възложили задача да организира режисиран от тях театър. Чудите се за какъв театър ви говоря? Имайте търпение, ще ви разкажа...

Всичко започна още от интервюто. Бяха дали на Ленчето и Боби списък от думички, които да използват за да ме 'обработват', да ги повтарят до втръсване, да се правят на интересни. Същото правеха и колегите. Само че сбъркаха сметката.

Елена нарочно отваряше прозореца за да се разнася грохота на моторите и камионите из цялата стая, караше и нейния дългогодишен покорен служител Милен да го прави. Кой знае - може би страдаше от някаква форма на садизъм и не я беше доразвила докрай? Разбира се шума беше нетърпим, но на всички им беше заповядано да се правят, че нищо не забелязват. Понякога и тя не издържаше, но какво да се прави, за парите на службите човек ще си даде и живота, ако трябва, важното е неговите господари да са доволни.

Към списъка от думички за постоянно повтаряне бяха:
къде, кой, утре, какво ще правиш и т. н.

Спомням си първата сцена след като постъпих на работа. Тя попита всеки кога ще си вземе отпуск. Естествено беше ги питала предварително, а може би им беше казала точно какво да кажат, така че всички си бяха запомнили репликите (или пък ги четяха от компютъра, най-лесно, не трябва акъл). За организираният психотерор, който тя провеждаше (иначе казано 'уличен театър', макар и да не се провеждаше на улицата, но беше на нивото на хората от улицата) също не трябва акъл, не са необходими и други качества. Важното беше да се унижи човек, да се унижи достойнството му, да спадне авторитета пред колегите му,  като едно време, в ерата на комунизма когато най-сервилните преуспяваха, а другите - в Белене, без значение от професията, нямаш ли червена книжка - обречен си.

Мисълта ми беше за качествата на Ели. Един истински лидер не би толерирал във фирмата си мобинг. Та тя си беше егати лидера в този смисъл.

Не й пукаше за хората й, не разбираше много и от компютри, важното бяха парите и нищо друго. Само парите. Независимо на каква цена, тя трябваше да ги достигне, дори с цената на това да продаде съвестта или тялото си. Дори не казваше нищо друго, не говореше, ако това не се вписваше в манипулациите на нейните господари. Не знаеше какво. Ако реагираше по различен начин от предвидения я наказваха.

А и всички мълчаха, това бе омерта - закона на мълчанието. Небезизвестният мафиотски закон царстваше в службите. Неслучайно всички криминални мафиотски босове бяха от много години свързани със службите. Затова никой не говореше нищо друго - СТРАХ.

Някои от колегите бяха също парадоксални, ходеха на протести срещу мафията, срещу ДАНС, срещу беззаконието и в същото време мълчаливо изпълняваха техните заповеди. Дали не бяха част от платените?

- Става ми лошо като те гледам как си държиш главата! - му беше казала веднъж тя пред всички.
- Ебати тъпака! - бяха само част от репликите, които тя явно или тайно изпускаше, я волно, я по заповед. Нали всичките думи, действия бяха режисирани, сцени, лъжи, интриги, простотия. Или се беше изтървала случайно? А дано, ама надали.

Умираше си от щастие жената. А уж беше завършила педагогика. Оттук идва въпроса как може да възпита едно дете... А своето собствено?
Интересен факт е, че много от директорите и служителите на ДС са завършили педагогика. Те са 'превъзпитавали' народа в трудовите лагери - концлагери и затвори.