в неказването на нещо или в казването на нищо мисля, че е доста неблагодарен труд, който не е и платен, но си заслужава според мен === мъчи ме въпроса как да разкажа една история, която да не е интересна, да не четивна и нищо да не казва == читателят да се пита, защо изобщо е написана, ако я е прочел или да се пита защо не я е прочел == т.е. мога ли да направя нещо като Blog-Spam == в традицинния блог, блогъра иска да бъде интересен в блогосферата, дори да пише страшно лични неща == Не е лесно да намирам смисъл в неща, които нямат смисъл == 1. Трябва да започна да подреждам думите на случаен принцип, но щом е случаен, принцип ли ще бъде, а от друга страна няма ли принцип на случайностите == 2.не трябва да се отказвам каквото и да стане, всъщност какво може дастане, ами да се откажа 3.Да няма връзка между темите, и въпреки това да не изглежда като скокот тема на тема 4.Темата да е толкова далечна и не интересуваща никой като например, "Как се събира оризовата реколта в провинция Дзян между 10:00-12:00 ч." трябва да се описва със страхотни подробности, по скучен начин на много страници 5.Лоша пунктуация, която да затруднява още повече читателят 6.Изведнъж разказът да свърши
maestross, днес прочетох забележителен пост в един блог. Долу-горе такъв: "На ден ми идват по 5 нови мисли. Мисля всяка от тях по 2 пъти. Забелязал съм, че се сещам за 20 стари мисли. Мисля всяка от тях по 4 пъти. Значи, на ден мисля 90 пъти".
Може да се направи инвентаризация на тия мисли, подробен списък...
Между другото, защо пък събирането на оризовата реколта в посочената провинция в посочения интервал от време да не интересува никого? Винаги има кой да се заинтересува :)
maestross, вярно, че даоиските притчи са далеч по-кратки... :)
Но ако не използваш метода copy-past при писането, разказът безусловно ще представлява интерес по отношение на необикновените психически особености на автора :)
Това е интересен въпрос - щом се твърди, че читателят дописва... Току-виж, оказало се, че автоцензурата е попречила да се появи епохално творение... :)
Ами като опишеш, как е събрано едно зърно ориз, после маркираш текста, натискаш ctrl+C и след това ctrl+V толкова пъти, колкото са зърната, събрани между 10,00 и 12,00 ли беше. Ето ти ги не 80, а доста повече страници :)
BgLOG.net
· 11.09.2005
· maestross
мисля, че е доста неблагодарен труд, който не е и платен,
но си заслужава според мен ===
мъчи ме въпроса как да разкажа една история,
която да не е интересна, да не четивна и нищо да не казва ==
читателят да се пита, защо изобщо е написана,
ако я е прочел или да се пита защо не я е прочел ==
т.е. мога ли да направя нещо като Blog-Spam ==
в традицинния блог, блогъра иска да бъде
интересен в блогосферата, дори да пише страшно лични неща ==
Не е лесно да намирам смисъл в неща, които нямат смисъл ==
1. Трябва да започна да подреждам думите на случаен принцип,
но щом е случаен, принцип ли ще бъде, а от друга страна няма ли
принцип на случайностите ==
2.не трябва да се отказвам каквото и да стане, всъщност какво може дастане,
ами да се откажа
3.Да няма връзка между темите, и въпреки това да не изглежда като скокот
тема на тема
4.Темата да е толкова далечна и не интересуваща никой като например,
"Как се събира оризовата реколта в провинция Дзян между 10:00-12:00 ч."
трябва да се описва със страхотни подробности, по скучен начин на много
страници
5.Лоша пунктуация, която да затруднява още повече читателят
6.Изведнъж разказът да свърши
maestross, днес прочетох забележителен пост в един блог. Долу-горе такъв: "На ден ми идват по 5 нови мисли. Мисля всяка от тях по 2 пъти. Забелязал съм, че се сещам за 20 стари мисли. Мисля всяка от тях по 4 пъти. Значи, на ден мисля 90 пъти".
Може да се направи инвентаризация на тия мисли, подробен списък...
Между другото, защо пък събирането на оризовата реколта в посочената провинция в посочения интервал от време да не интересува никого? Винаги има кой да се заинтересува :)
entusiast, защо само поезия? Тя философията мина към такъв стил... защо пък не? :) Времето на инсталациите, казват...
да четеш 37 страници за събирането на оризовата реколта в посочената провинция в посочения интервал от време
трябва човек да мазохист, а ако са 80 стр.
maestross, вярно, че даоиските притчи са далеч по-кратки... :)
Но ако не използваш метода copy-past при писането, разказът безусловно ще представлява интерес по отношение на необикновените психически особености на автора :)
Това е интересен въпрос - щом се твърди, че читателят дописва... Току-виж, оказало се, че автоцензурата е попречила да се появи епохално творение... :)
Ами като опишеш, как е събрано едно зърно ориз, после маркираш текста, натискаш ctrl+C и след това ctrl+V толкова пъти, колкото са зърната, събрани между 10,00 и 12,00 ли беше. Ето ти ги не 80, а доста повече страници :)