chair

# | от maestross на 08 септември 2005, 10:27

в неказването на нещо или в казването на нищо
мисля, че е доста неблагодарен труд, който не е и платен,
но си заслужава според мен ===
мъчи ме въпроса как да разкажа една история,
която да не е интересна, да не четивна и нищо да не казва ==
читателят да се пита, защо изобщо е написана,
ако я е прочел или да се пита защо не я е прочел ==
т.е. мога ли да направя нещо като Blog-Spam ==
в традицинния блог, блогъра иска да бъде
интересен в блогосферата, дори да пише страшно лични неща ==
Не е лесно да намирам смисъл в неща, които нямат смисъл ==
1. Трябва да започна да подреждам думите на случаен принцип,
но щом е случаен, принцип ли ще бъде, а от друга страна няма ли
принцип на случайностите ==
2.не трябва да се отказвам каквото и да стане, всъщност какво може дастане,
ами да се откажа
3.Да няма връзка между темите, и въпреки това да не изглежда като скокот
тема на тема
4.Темата да е толкова далечна и не интересуваща никой като например,
"Как се събира оризовата реколта в провинция Дзян между 10:00-12:00 ч."
трябва да се описва със страхотни подробности, по скучен начин на много
страници
5.Лоша пунктуация, която да затруднява още повече читателят
6.Изведнъж разказът да свърши

# | от anispin на 08 септември 2005, 15:02

maestross, днес прочетох забележителен пост в един блог. Долу-горе такъв: "На ден ми идват по 5 нови мисли. Мисля всяка от тях по 2 пъти. Забелязал съм, че се сещам за 20 стари мисли. Мисля всяка от тях по 4 пъти. Значи, на ден мисля 90 пъти".

Може да се направи инвентаризация на тия мисли, подробен списък...

Между другото, защо пък събирането на оризовата реколта в посочената провинция в посочения интервал от време да не интересува никого? Винаги има кой да се заинтересува :)

# | от entusiast на 08 септември 2005, 15:12

На това нещо му викат съвременна поезия в наши дни. Започни да пишеш:)

# | от anispin на 08 септември 2005, 15:16

entusiast, защо само поезия? Тя философията мина към такъв стил... защо пък не? :) Времето на инсталациите, казват...

# | от maestross на 08 септември 2005, 15:18

да четеш 37 страници за събирането на оризовата реколта в посочената провинция в посочения интервал от време

трябва човек да мазохист, а ако са 80 стр.

# | от maestross на 08 септември 2005, 15:21

че човек трябва да има някаква автоцензура и да не пуска такива неща

# | от anispin на 08 септември 2005, 15:25

maestross, вярно, че даоиските притчи са далеч по-кратки... :)

Но ако не използваш метода copy-past при писането, разказът безусловно ще представлява интерес по отношение на необикновените психически особености на автора :)

# | от maestross на 08 септември 2005, 15:28

copy-past? ;)

# | от anispin на 08 септември 2005, 15:30

Това е интересен въпрос - щом се твърди, че читателят дописва... Току-виж, оказало се, че автоцензурата е попречила да се появи епохално творение... :)

# | от anispin на 08 септември 2005, 15:34

Ами като опишеш, как е събрано едно зърно ориз, после маркираш текста, натискаш ctrl+C и след това ctrl+V толкова пъти, колкото са зърната, събрани между 10,00 и 12,00 ли беше. Ето ти ги не 80, а доста повече страници :)

# | от maestross на 08 септември 2005, 16:12

в това което казваш

# | от maestross на 08 септември 2005, 16:15

четящия много бързо ще ги прелисти, а не това е целта на зянатието, както казват милитаристите

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви