c'est moi.. again..
седя и си чакам съботното порно да почне.. странно защо го чакам в понеделник.. и ме навеждат доста мисли..
едното е че тоя филм дето го гледам сег -- няква пародия на порнофилм -- се води класика на канала, а няма нищо класическо в него.. някви зле поддържани мадами от средата на незнам кои години.. някви кретенясали мъже.. сценария куца.. въобще пълно порно..
другото просто ми се въртеше в главата и аз даже не бях сигурен какво точно е, но при мен нещата понякога почват така -- кажи речи винаги де.. -- някви думи.. после образи.. свързват се в изречения и ето ти..
между живота и бягането има много общо.. сигурен съм една дузина хора ще се намерят да кажат, че бягането има много общо с една дузина други неща обаче мен точно това слабо ме интересува точно сега..
та и бягането и живота имат своето начало.. своята продължителност и своя край.. и при двете вървиш по няква пътечка дето може и да не е очертана с бели линиийки.. и при двете е нормално да срещнеш някви други хора дето и те бягат по своята алейка.. и при двете е нормално някой да кривне от своята пътечка и да влезе в чуждата, особено ако става дума за големи разстояния.. в крайна сметка всеки търси лесното и вътрешната алея е най къса.. ако става въпрос за обиколки..
аз самия обичам да бягам по незатворен контур по възможност някъде .. а не да е на забития ми отвратителен стадион между блоковете където се чудя как да бягам за да не стъпя в някви кучешки лайна и или поредната кална помия причинена от поредния строеж.. в крайна сметка често бягам в кръг и се лутам..
and as you run you run out of air.. you try to breathe.. hard.. even harder.. finally you are able to catch a small peace of breath.. it stucks on your throath.. you begin to suffocate.. it is up to you to decide wether you spit it out or you die.. death has always been an easy choice to make.. but spiting this fucking air out and using the full potential of your lungs -- now thats is a true challenge..
какво ли не му хрумва на човек докато си чака съботно порно в понеделник.. обаче не това (за бягането) е идеята на писанието.. идеята е за потенциала.. нали знаеш -- онова дето го можеш.. ама не го правиш..
за тези които имат удоволствието да четат мое писание, ще направя кратко представяне, за да не се повтарям пред тея дето не за първи път четат или ме познават..
идвам от далечната източна провинция нречена варна, която далеч не е пристанище на шумен, както пее един наш не-чак-толкова-виден (да не говорим кадърен) за мен певец.. представител съм на варненската школа, която освен с дигане на кръвното, нерви, тровене и общо взето простотии, с друго не е известна.. скромната ни школа наброява едва четери броя героя -- аз, говньо, the_ai, ирина.. може и някой друг но незнм -- имам съмнения за ани спин..
за повече инфо четете..
потенциала.. какво можеш да направиш.. какво да направиш? i've asked that very same question so many times that i doubt there is a number to represent it..
в смисъл.. живота постоянно предлага избори.. милиарди от тях.. и все се питаш какво да направиш.. как да постъпиш в еди-си коя ситуация и други неща.. много често си даваш отговор.. много често не постъпваш така както си си отговорил сам на себе си..
еби му меча -- аз самия не винаги постъпвам така както реша да постъпя.. но това е човещинка.. няма как да си сдържаш газовете след един джуркан боб когато те здраво напират и отчаяно търсят изход от стомшния тракт през дебелото черво.. и в крайна сметка искаш не искаш -- пърдиш..
life is no fucking fairy tail to believe in wonders.. няма дядо коледа.. умни блондинки има.. извънземните са под въпрос, но е тъпо да предполагаме че сме сами..
до тук нищо ново..
обаче аз съм онзи тип деца, дето са расли с въображаеми приятели.. спирали са умишлено нормалното си детско развитие и са се врели като някви книжни червеи по книгите и преди да си направят сефтето са изчели еквивалента на националната библиотека.. и когато все пак живота се опитва да ги представи пред шибната твърда реалност те отказват да се подчинят.. те стават бунтовници..
обличат се в странни дрехи.. слушт странна музика.. биват наречени аутсайдери -- но истината е че те са хората които наистина живеят..
те тровят съзнанието на средно статистическия човек с милиарди въпроси за всичко.. те стават двигател на много нещ и най добрия начин да ги накараш на млъкнат е ляв (може и десен) прав в зъбите или един от упор някъде между очите..
и после идва следващия.. и пак говори..
ето за това говоря аз -- за говоренето..
щото много хора говорят -- ама дефакто не говорят -- не нищо не казват -- ами не говорят..
понеже когато скиваш някоя умопомрачителна женка и изкаш да я скъсаш от чукане не и го казваш ами изръсваш нещо от рода "надявам се да се видим пак".. а това си е пълна простотия..
като искаш да я чукаш и го казваш -- пиле искам да те чукам -- и точка по въпорса..
говорете бе хора.. говорете.. не си го сдръжайте в себе си, понеже мълчанието не е сторило нищо..
казват че мълчанието е злато -- ами нека умра бедняк тогва.. не мога когато нещо ми е на сърцето да не го кажа.. ама боляла истината -- евала батка откри топлата вода..
аз затова не задавам въпроси на които не съм сигурен че искам да чуя отговорите и не давам обещания, щото не ги изпълнявам..
аз затова не задавам въпроси на които не съм сигурен че искам да чуя отговорите и не давам обещания, щото не ги изпълнявам..
супер ми е яко да ми казват че ме обичат че съм желан и тн.. ама не и като си мисля за друга жена.. и на въпроси като "обичаш ли ме.. липсвам ли ти" отговарям кратко с "не" .. е това не винаги са отговорите които иска един човек да чуе.. ама кво да я лъжа ли? лъжите също не решават нищо -- абе решават ама е някво времено решение..
а и с времето думите губят своята искреност.. демек отново стават лъжи -- нещата се казват на момента.. а ако е наистина невъзможно сега то в пърия следващ момент..
а и с времето думите губят своята искреност.. демек отново стават лъжи -- нещата се казват на момента.. а ако е наистина невъзможно сега то в пърия следващ момент..
действията наистина понякога са по красноречиви от думите и решват много по бързо проблемите.. обаче ето ви една ситуация..
баща ми се прибра след шестмесечен рейс.. и сега ще трябва да си говорим.. за това как съм назад 700 лв към семейната хазна (демек не съм имал пари и съм вземал от наще) .. за това как за поредна година не съм студент и как няма да съм вероятно такъв.. за работата.. за жените.. и за много други неща..
a big bad bang on the forehead should do it.. това ще реши този проблем, но ще отвори редица други.. като непредумишлено убийство от първа степен по особено жесток начин..
средния пръст е много красноречив, но "да ти го начукам" далеч го превъзхожда.. целувките секса може за някои да са знак за чувства, но докато не чуя "обичам те" това е няква илюзия..
говоренето е кажи речи всичко.. от момента в който се родиш и твоята първа дума.. през всякви институции.. през олтара когато трябва да кажеш нещо от две букви и да е истината.. през момента в който четеш приказка на малкото си дете.. или си отишъл на гроба на някой приятел и му разкваш нещо си.. до момента в който си казваш последно сбогом със тези които са се събрали да те изпратят..
и ако думите са капки -- съвета ми е да не удавите човека отсреща в словесен порой.. това от опит..
за край нещо мъдро ми се ще да кажа.. няква доказана мъдрост.. нещо в последно време цитатите са доста популярни.. хареса ми оня за "който не ме харесва, няма вкус" ма не върши работа.. имаше и някви дзен истории.. и някви други.. но това което съм приготвил мисля че ги засенчва другите..
усмивката наистина е второто най хубво нещо което можеш да направиш с устата си.. свирката не е първото.. говоренето е..
въртят ми се и някви мисли за това как говоренето е в основата на обществото (под общество разбирайте повече от един човек), как споделянето е хубаво и други такива, но това както и цялото написано го знаете..
аз само ви го напомням..
п.п.
а колко много грешки намерих.. но това става като не блогвш много време..
а ако блогването е един вид говорене.. сами виждате вредата от мълчанието..
От мен да знаете - мълчанието е осмия смъртен грях! Особено когато мълчиш, а има какво да кажеш!
а относно триенето и запетайките -- fuck off and die -- това си е моя стил на писане и триене.. take it or leave it..