Work and Trouble USA 2005 част 3

Беше към 11 вечерта и тримата бяхме капнали до припадък. Часовата разлика,полета и всичкото това напрежение направо ни мачкаха. Отложихме разопаковането за следващия ден и точно щяхме да си разпределяме стаите когато се позвъни на вратата. Само се спогледахме и през главите и на трима ни преминаха какви ли не мисли - от голям негър с 2 ножа в ръце до .... Дядо Коледа :).

Аз се престраших и на чист български се провикнах от доста почтително разстояние:"Кой е?" . Представете си учудването ми когато от другата страна на вратата ми отговориха на български: "Казвам се М. и супервайзорката ми каза че има българи тука така че ето ни тука." Облекчен като след 5 минутно пикаене аз отворих вратата и без да дочака покана в апартамента влезе М. а след него и русо момиче което на пръв поглед приличаше на проститутка. Седна на дивана и започна да ни разказва как бил в Америка от 20 дни и не бил виждал други българи през това време и живеел в апартамента, в който сме ние сега, но живеел сам и му било страшно скучно. Каза също че много се радвал че най-после ще може да общува на български с някого след цели 20 дни. А накрая ни представи блондинката която се оказа неговата суперваизорка. От начало си помслих, че този човек е голям връзкар след като се разкарва наляво надясно със шефката си обаче тези мисли бяха опровергани много бързо. Тя(суперваизорката) студено му каза че утре не трябва да закъснява за работа отново защото щяла да се ядоса и да го изпрати обратно в България. След това като изведнъж тонът и изражението и се промениха и се обърна към мен и ме попита дали искам водка. Казах че искам. Тя каза на М. да слезе до колата и и да вземе бутилката , която останала от снощи. Аз бях напълно объркан. Тази млада жена променяше маниера си през 2 секунди. Не знаех как да я приемам като приятел или като ...шеф. Така че опитах да подхвана някои теми да видя какво я влече и да рзбера какъв човек е. Като я попитах какво е мнението и за фирмата и тя започна да ми разтяга същите локуми които вече бях чел на уебсайта им. Така че се наложи тактично да я прекъсна и да я попитам нещо в друга насока и затова я заразпитвах за политика. Попитах я какво мисли за президента им. Тогава тя започна една дъъъълга история за това как преди известно време работила в ленгли Вирджиния (там е американското ЦРУ) и просто обожавала президента Буш. Направи ми впечатление че постоянно се самоизтъква и се опитва да се прави на велика, но в същото време се държеше и някак изкуствено учтиво. Точно беше започнала да разправя как щяла да се премести в Канада ако президента не бил Буш, когато М. се върна с бутилката. Отворихме я (тя се оказа почти пълна) и от питие на питие уж се сближавахме. Още тогава забелязах че има нещо около М. което не е наред но си казах че просто съм преалено предпазлив защото съм на ново място. След около час може би два телефона на суперваизорката иззвъня и тя проведе кратък разговор. След като приключи изглеждаше притеснена и дори разстроена, но когато погледите ни се срещнаха тя строго отсече че трябва да последваме примера и и да не прекаляваме с пиенето защото тренировката за спасители на следващия ден щяла да бъде много тежка. Тръгна си дори без да каже чао и ни остави с М. Сега можехме да разговаряме на майчиния език и се почувствахме някак си по близки. Той ни каза че е от северна България и започна да ни разправя как си е прекарвал дните досега. След като бяхме обменили доста информация и бяхме изпили бутилката водка решихме да си лягаме. Попитахме М. дали живее далече и дали иска да остане да преспи при нас тази вечер, но той каза че живее точно отсреща и си тръгна. Най-после уморени до смърт и леко подпиинали си легнахме - аз и македонеца в едната стая а момичето в другата.

Край на трета част.