Whataburger

Здрасти

Вече започнаx втората работа в Whataburger.

Първия ден бях на грила. Това е една скара на която печеш някакво месо. Много е лесно. Слагаш го, натискаш един бутон в зависимост от това какво печеш и колко е голямо и чакаш да ти изпюка за да го обърнеш, после пък чакаш да ти изпюка за да го махнеш. Сравнително лесно е. Но не може да се разхита само на звукови сигнали. Трябва да си гледаш и дали наистина е готово. Често се случва месото да е още сурово и да пюка. Много е готино. Чак ми прави кеф да съм там. Напомня ми в дните когато колим прасето в къщи и аз съм на мезето. Има още за обесняване, но това е основното. Става малко напечено като има много поръцки и всеки вика " Едно голямо месо" , "Две малки" ... и т.н.. Взема ти се акъла, да гледаш ли, да слагаш ли, да махаш ли... но се справих.

След това ме преместиха на мястото където правят хамбургерите. То се намира точно до грила. Пред теб има малък принтер. Когато някой си поръча нещо ти излиза касовата бележка. Според това какво има на нея, ти казваш какво месо искаш да ти се сложи на грила и по колко. През това време вземаш питки, слагаш ги на един валяк с олио и после ги пъхаш в нещо, кото май ги затопля, като излязат вземаш горната питка и правиш хабържера. Обикновено се слага горчица, зеле, 3 домата, 4 кисели краставички и лук. Може и други работи, зависи от поръчата, Долната част на питката я взема този, който е на грила и на нея слага месото(то не е точно месо. Някаква кайма, която е сплескана и прилича на резен салам) и ако му каза слага сирене или бекон. Има си някаква вътрешна терминология. Примерно ако кажеш "голямо със със" това означава голямо месо с сирене и бекон, ако кажеш само с 1 "със" това значи само със сирене. Май е излишно да казвам че тяхното сирене е нашия каскавал и обикновено се продава нарязано на малки парченца, готови за сандвичи. Гадното при тази позиция е че имената на сандвичите са със някакви съкращения и е малко трудно да научиш кое за какво е. Дори има още да научавам, но все пак имам само 1 работен ден досега. Тази вечер ми е втората. После ме преместиха на мястото където пържат. Това е един огромен фритурник с много отделения. Ако пържиш картофки, слагаш картофите в едното, натискаш бутона за картофи и чакас да ти изпюка и да ги махнес. Освен картофи пържат пай, и някакви други работи, които не знам как да преведа на български. То също е лесно. Там освен да пържиш, трябва и след като ти подадат някаква поръчка и ти казват какви картофки да сложиш. Но това ти предварително си го знаеш, защото пред тебе има монитор, на който ти излизат всички поръчки в заведението. Като висдиш, че има поръча за тебе, си пълниш кесийката и чакаш да я сложиш в менюто. Също е много лесно. Забравих да кажа, че докато правиш сандвичите, после трябва да ги загънеш. Имат много интересна стратегия :) ако има сирене в бургера трябва да го загунеш в един бял и един жълт лист, ако е само сирене в 2 жълти, ако е без сирене в 2 бели ... някакви такива работи. Пиенето ти е без пари. Има всякакви видове газирани питиета. Ако си поръчаш нещо ти дават чаша. Има една машина от която си я пълниш с каквото си поискаш и си слагаш и лед ако желаеш. Това е за клиентите. За персонала пиенето е напълно безплатно. Ние си имаме отделна машина за пълнене. Пълненето става като допреш чашата до един лост под чучура, който я пълни. Съпер одобно. Тоалетните им са супер също. Мирише на хубаво и е много чисто. С кеф да си четеш книгата там. Ако има един лаптоп с безжичен интернет можеш и никога да не излезех от там :)) Дори докато чаках да започна работа, гледам един негър си спира колата, набегом отива до тоалетните и после след няколко минути излезе и си тръгна. Никoй не го излгеда накриво защото не си е поръчал нещо. Друго готино е, че като си поръчаш нещо ти дават нещо като дистанционо. Когато поръчата ти е готова, това дистанционо започва да пюка и ти отиваш да си я вземеш. Няма смисъл да висиш пред касата или касиера да се провиква да си вземеш поръчката. Няма смисъл да казвам колко е чисто. Не знам дали споменах как си намерих тази работа. Един ден когато търсих работа спрях на това заведейне. Дори нямаше табела, че наемът работници. Казах, че търся работа. Те ми дадоха да попълня молбата. После като я подавах ми я взе мениджъра. Това е една много готина жена на около 40-50 години с много добро чувство за хумор. Че гледа ми тя молбата и вика..."охооо, българи.... аз много обичам българите. миналата година имах работници от българия и съм много доволна от тях. наемам те...." В този момент аз още нямах social security number. Без него неможех да работиш легално в САЩ. Казах и и тя ми каза като ми е готов да се върна пак там. После казах на още няколко човека. Сега там има към 5-6 българи. Пред нас има още 2ма. Едно момче и едно момиче. Те са работили там миналата година и сега идват в САЩ с покана от тази русата. А тя била шефката на заведението. Тя се занимавала с наемането на personal. Така, че я набарах точно в този ден е голям късмет. Има и един румънец. Много тъпо парче. Само вика и много ме дразни. Другите казаха, че дразнел и тях. Че той казвал, че румъния била 100 пъти по развита от България. Абе чак 100 пъти... и освен това има много гаден акцент и гласа му е някакъв противен и все вика бързай, бързай...абе да си гледа работата. С всички други бачкам супер лесно. С него, едвам изтраях половин час. По късно му казах че това ми е първия ден и се поуспокои малко. Другите колеги са от САЩ. Те също са много пекани и винаги готови да ти помогнат. Готиното на тази работа е, че почти всичко е компютъризирано. Като започваш работа се записваш в компютъра и като свършсиш пак там. После той ти дава нещо като касова бележка, в която пише колко време си работил.. Първия ден аз направих 5 часа. Като се мине една седмица би трябвало да правя към 7 някъде, 4-5 вечери в седмицата. Абе готина работа. Повече ме кефи от това да съм спасител. А и аз дойдох в САЩ искайки да бачам нещо подобно. Иначе пак имам одит от Big Кахунас. Одит е когато те гледат как работиш и пишат в един лист кое как го правиш. Ти естествено не знаеш че те гледат. Отново беше отличен. Отново ме викаха да ме повишавата за дълбока вода и аз отново отказах. Сега заради втората работа не мога да правя допълнителни часове в Big Кахунас. Правя само ако не съм на работа. Снощи съм столя до 9:30 да хвърлям боклука. Забравих да се похваля, че си направих сметка. То не е точно сметка, защото нямам номер все още. Малко съм зле с тази материя. Превежда се нещо като разплащателна сметка. Там си вкарвам парите от чековете. Скоро ще имам и дебитна карта. Но като си гледах документите които ми дадоха никъде не видях номер на сметка. Може би ще ми го изпратят като ми е готова картата. Тука банките им обикновено са на 1 етаж и по нищо не можеш да разбереш, че е банка ако не е табелата на която пише. Като влезех там има безплатна вода, кафе и бонбони. Много е уютно и приятно да чакаш. Има и списания за четене... Ами това е за банките... Шупи ми се колелото. Лагера не предната гума се е скапал и са ми останали само 2 топчета в него. Аз го усещах, че хърка нещо, гумата ми леко се клатеше докато карах, но взех мерки, след като започна да хърка повехе. Проблема беше, че една шайба, пред лагера се е иместила и топките са изпопадали по пътя. Когато отидох до парк service в Big Кахунас(там където оправят картингите момчетата) да видят какво му има, преместиха сайбата, но тогава гумата започа да се движи много трудно. После я отпуснаха малко и тя започна да се клати още повехе от преди. Стана почти невъзможно да се кара. Тога се прибрах с шатъла. Това е нещо като автобушме ама по-малко. От там се обадих на една приятелка, ако може да дойде с пикапа да закараме колелото. Тя дойде, отидохме, взехме го, закарахме го... но се оказа, че този, който оправя колелата си е тръгнал. Говоря вече за магазина от който го купихме. Казаха ми да проверя вхера. Аз тогава нали нямах колело и ходех пеш до работа. Към 40 минути вървене. Абе 3 мили май беше. После след работа отидох да проверя, но още не беше готово. Дадоха ми телефон, на който да проверя дали е готово. Днес ще се обаждам. Дано да е оправено, че почти нищо не мога да направя без колело при тези разтояния тука. Друго интересно нещо е че ходихме на кино. Киното е като тези в България. Само където е по-голямо и имаше доста огромни плазмени дисплеи разположени във фоайето. Билета е 6.50 долара. Гледахме "Мр и Мс Smith". Сигурно при превода на българаски ще е нещо като Господим и Госпожа Смит. С Брад Pit и Анжелина Дйоли. Биваше го филма. Киното е на около 9-10 мили от къщи. Ходихме с пикапа на тази приятелка, която ми помогна за колелото. Натоварихме се 5 чковека отзаде и потеглихме. Беше много готино да те вее вятъра по магистралата а и много красиво... тука вечер обикновено е много красиво. Често има ниски облаци. Те се отразяват светлините на града и стават жълти. Освен това всяка висока сграда има черцени лампи по покрвя. Пълно е с такива хотели. Като прибавим и светлините и табелите и кулите за телефони,радио и т.н... Супер гледка. Киното беше в нещо като търговски център. Много магазини подредени в нещо кто замък. Посредата имаше детска площадка. Тука играчките им за деца не са от желязо както в БГ, а от нещо меко. Пода също е мек. Направихме си снимки, но още не са готови. Целия комплекс е много голям и има доста магазини и ресторатнки в него. Има дори и Hard Rock Кафе, но не можах да го видя къде е. Това е май по-интересното около мен. Ако има още и се ще ще го напиша другия път.

Поздрави на всички.