What the f**k is going on?

Необходимо ли е и 8ми март да се превръща в масова истерия? Не е ли достатъчен вече 14ти февруари??

Обикновено обядваме с колегите в някое от близките до офиса заведения. Отиваме и днес в едно от тях и любезен сервитьор ни пита дали имаме резервации. Гледаме втрещено. После зацепваме, че е 8ми март.... Отиваме в следващо - и там същото, в по-следващо - о, ужас и там е така. Гладни и нещастни, половин час се влачихме в студа от заведение на заведение и след като безуспешно се пробвахме в Алба, Годзила, Ало-ало, Хъшове, вече примрели от глад, успяхме да се докопаме до една свободна маса в Морско конче... 

Е, не съм си представяла, че ще се радвам толкова, че съм успяла да седна да се наобядвам....

Вдясно от нашата маса бяха насядали накипрени, леко попрехвърлили първа младост, дами. Явно шефът ги беше пуснал за следобяда, защото яко купонясваха с кани бяло винце. В заведението - глъч, шумотевица, смехове, всенародна радост...

На връщане се огледах по улиците - толкова много направени, нагласени, разкрасени като за последно "хубавици" на квадратен метър не помня от кога не бях виждала...

Въобще не говоря за карамфилите в целофан, които предпримчиви търговци продаваха сутринта по спирките. Даже и в магазина за хранителни стоки продаваха цветя!! Е, такива карамфили - благодаря, ама хич и не ща...

И в крайна сметка, ако 364 дни от годината не се чувстваш  достатъчно жена или смяташ, че не се отнасят подобаващо с теб, нима един ден може да компенсира това??