Welcome to the real world
Умирам от студ. Но не от времето, защото пише, че е 28 градуса. На глупавата ми душа й е студено. Умира и бавно изстива. Щеше ми се да стане по-бързо, аман от губене на излишно време за неща, дето така или иначе ще се случат.
Оказа се, че да избягаш, не винаги е добра идея. Понякога бягството те връща назад. Е, ще знам вече, ама нали пак трябваше да омотаме нещата. Чудя се защо не съм така добра и в нещо друго. ...И дали ако легна ще мога да умра.
Това е със сигурност най-тъпият ми пост.
Последните дни бяха наситени със събития. Почти всяко от тях ми причиняваше болка, с изключение на един различен свят, който ми показа един от блогерите, за което му благодаря.
Снощи, докато вечеряхме с моята любов, разбрах, че не съм жената, която може да го направи щастлив. И не ми стана тъжно, дори нямаше тежка въздишка. Просто му позволих да вземе ръката ми в неговата и поне за момент да не мислим за утре.
Обръщам нова страница, но празна. Какво ще напиша там зависи само от мен.
Струва ми се, че тук следва едно „сбогом”.
Разказват,че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества.Когато СКУКАТА се прозяла за трети път,ЛУДОСТТА предложила:
-Хайде да играем на криеница,а?!
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
-Криеница?Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила,че един от тях,например тя започва-затваря си очите и брои до милион,а в същото време всички останали се крият.Последният когото открият започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА,РАДОСТТА заподскачала така,че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО,само АПАТИЯТА,която никога от нищо не се интересувала отказала да участва в играта.ИСТИНАТА предпочела да не се крие,защото в края на краищата винаги я откриват,ГОРДОСТТА казала,че това е абсолютно глупава игра(нищо друго не я вълнувало,освен нея самата),СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
-Едно,две,три...-започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ.Скрил се той зад най-близкия камък край пътя,ВЯРАТА се издигнала в небесата,а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА,който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до
върха на най-високото дърво.БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие,тъй като всяко място,което то си намирало,се
оказвало идеално за неговите приятели:Кристално чистото езеро за КРАСОТАТА.Хралупата в едно дърво-ами,че това е за СТРАХА.Крилото на пеперудата-за СЛАДОСТРАСТИЕТО.Полъхът на вятъра-той е за СВОБОДАТА!И така,то се замаскирало в слънчевия лъч.ЕГОИЗМЪТ напротив,намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си.
ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата),а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се скрили дълбоко в гърлото на вулкана.ЗАБРАВАТА,дори не помня къде се скрила,но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999,ЛЮБОВТА още търсела къде да се скрие,но вече всичко било заето.И изведнъж видяла прекрасен розов храст, и решила да се скрие между цветовете му.
-Един милион...-изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се,най-напред намерила МЪРЗЕЛА.После чула как ВЯРАТА спори с Бога,а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това,как трепери вулканът,След това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ.Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА,
защото мястото,където той се бил скрил,се оказал пчелен кошер,а
пчелите решили да изгонят неканения гост.Търсейки,ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА.СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата,чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето,че всички били намерени:ТАЛАНТА-в дъхавата и сочна трева,
ТЪГАТА-в тъмната пещера,ЛЪЖАТА-в дъгата(за да сме честни,тя се криела в дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво,във всяко поточе,на върха на всяка планина и най-накрая, решила да погледне в розовите храсти,
започнала да разтваря клоните и чула вик,Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА.ЛУДОСТТА не знаела какво да прави.Започнала да се извинява,плакала,молила за прошка и за да изкупи вината си,обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето,от онова време,когато за първи път но земята играли на криеница,ЛЮБОВТА е сляпа,а ЛУДОСТТА я води за ръка...
* * *
Хубаво е,когато прогледнем и осъзнаем действителността...Много малко хора са способни на това и заслужават възхищение,защото
всъщност това е истинската любов.
Сещам се за едно малко бездомни коте, което сестра ми е прибрала тия дни: невероятно мършаво, цялото треперещо... Гледа ме в очите, мота се в краката ми и очаква нещо. Когато му псссс-ткам, за да ме остави на мира, то не бяга - само стои и гледа. Знае, че това, което чака, ще стане, само не знае кога.
Тъгата ми е заради всички хора, които са идвали в живота ми и са вземали по нещо. Радвам се, че съм имала какво да им дам. Последният взе всичко. Направи го с добро, но това вече не съм аз.
Мъчно ми е за изгубената душа. Питам се как се живее без нея и нямам идея. Това той не обясни. Достатъчно беше, че прецени - душата й е в повече, ще й я взема. А беше красива по свое му.
Душата не умира, когато не я храниш с обич, мила Шогун. Тя умира, когато всеки оставя кървава диря по нея. Някой рани не зарастват.