WIND OF CHANGE или защо не обичам балади....
Истинският повод, обаче е друг - това, че динозаврите направиха стахотно изпълнение на Wind of change...което пък ми навя едни мисли....мисли отпреди много години....а именно- че този вятър на промяната така и не довя до нас- поне до моето поколение :( Не че песента ми харесва кой знае колко- това е едно от най-лигавите парчета на хановерците...обаче е символ...символ, както Мона Лиза, Кьолнската катедрала, Айфеловата кула или статуята на свободата....символ е защото тази песен звуча, когато събориха един от най-гадните символи- Берлинската стена!
Когато бях студент, именно това парче звучеше като обещание за розовото ни бъдеще. Представяхме си България в Европа най-късно към 1993-1994... представяхме си, че всеки ще се развива свободно...Никой не е мечтал за Мерцедеси, вили по морето или 20 ката маркови дрехи. Мечтата ни беше проста- и тук да завее този Вятър на промяната, да издуха оялите се болшевики и цялата им прогнила система, а ние да бъдем дотойни европейци....нищо повече!
После дойде Андрей Карлович и започнахме да разбираме, че онзи вятър ни подминава .... Още на студентската стачка разбрахме, че не сме нищо повече от билярдни топки за ченгеджийските и болшевишки главатари и че някой нарочно отклонява точно този вятър далеч от нашите предели....
После дойде борбата за живот...семействата...децата...и всички забравихме мечтата за Wind of change. По-нататък ни заляха и с простотия -партийните куфарчета, няколко инфлации, чалга, маанета, кючек, Ааазис, Биг и Вип брадър, Слави, на тслата дръжката, дърт козел млада върба...СИК, ВИС, а оня Вятър съвсем се загуби....както и мисълта за Него....да не говорим за онези мечти от студентските години...... от тях остана само злобата....после тази злоба у мен се прехвърли и към баладите като цяло- заради този Wind вече изобщо не понасям балади...минах на Металика, Зед Яго, Хагард, като си останах фен и на Скорпионите, обаче само на парчета като Rock you like hurricane или Black out - а - и на Реквиема на Моцарт съм голям фен...то в тази безветрена страна, където 20 години се молим за един лек повей, освен Реквием....какво друго!
И тук веят ветрове, но други, не онези, които искаме да веят или поне да направят едно кръгче и да си отидат, но с трайни отпечатъци след себе си...
Също като Реалността!
Може да изберете света, в който някой прави нещо с живота ви, може и да изберете друг, такъв в който сте активна съставна на случващото се.
Минавам покрай парк „М. Горки” в Москва
и слушам вятъра на промяната.
А в августовските летни нощи
Слушайки този вятър,
Отминават войници.
Света се затваря, не мислиш ли?
Можехме да бъдем толкова близки, като братя,
но бъдещето се носи във въздуха, усещам го навсякъде,
Носейки се с вятъра на промяната.
Нека усетим магията на момента
В нощта на славата,
Където мечтаят децата на бъдещето
Във вятъра на промяната
Вървя надолу по улицата,
А отминалите спомени
Завинаги са изгорели в миналото.
Вървя и усещам вятъра на промяната по парк „Горки”
Нека усетим магията на момента
В нощта на славата,
когато децата мечтаят и споделят мечтите си с нас.
Нека усетим магията на момента
В нощта на славата,
Където мечтаят децата на бъдещето
Във вятъра на промяната
Той духа непрекъснато
В лицето на времето
Като буреносен вятър, който ще пробуди
Спомените за свобода и мир на разума
Нека изпее балалайката ти
Това, което китарата ми иска да каже
Нека усетим магията на момента
В нощта на славата,
когато децата мечтаят и споделят мечтите си с нас.
Нека усетим магията на момента
В нощта на славата,
Където мечтаят децата на бъдещето
Във вятъра на промяната
ПЕСЕН ЗА СИЛНИТЕ ХОРА.
кунгФу - има нещо вярно в това, което си написал....и аз така мислех....особено преди да се оженя:((
Прибират м малкия си джоб доста народ. И са единствените пенсионери, които все още не са направили компромис съ себе си.
Иначе, бате, както и Лорда се е изказал по-горе - +