U r my one and only
Стискам здраво очите си и се фокусирам върху малкото късметче "Лаваца" направено на фуния с тънка червена пластмаса.
Витоша се вижда в далечината, а глухият тътен на излитащите самолети разтърсват леко пода под краката ми.
"Ще ли...?", задавам въпроса си на ум. Повтарям го няколко пъти и отварям листчето.
„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия, или въобще да не тръгнеш по него."
Изчукваме се в тоалетната на летището. Всичко става за части от секудната. Сблъсквамe се на вратата.
Трябват ми няколко мига да осъзная, че е той (по-хубав е отколкото го помня).
-Здравей. Какво правиш тук (ръката му е на рамото ми)?
-Здравей - сърцето ми бие като при хероиново надрусване - Заминавам (завинаги)...
Няколко секунди по късно се опомням опряна на стената в една от мъжките тоалетни. Съдържанието на чантата ми е разпиляно на земята. Чувам стонове (мойте писъци), а главата ми глухо се удря във вратата.
Трудно ми е да опиша какво усещам. Винаги е така, но сега е по-силно, по-наситено, по-ярко и болезнено. Горчиво-сладко саморазрушение
Свършва.
Оправям полата си и бързо изтичвам в предверието, хвърляйки бегъл поглед на отражението си в огледалото.
Мириша на секс и разочарование..
Минавам през детектора за метал на терминала, като през цялото време очаквам да се разкрещи - "Мръсница, мръсница", а лампите да засветят бясно в червено и да повикат охраната, която да ме отведе там където ми е мястото - при мръсниците.
В самолета започвам да се самохипнотизирам с добре познатата мантра:
"Нещата са такива каквито са
Ти си това, което е.
И не можеш да сгрешиш."
Отивам до тясната тоалетна и оправям косата и дрехите си.
Самолетът бързо увеличава разтоянието между мен и и София, а няколко едри сълзи залепват по бузите ми.
Седем месеца по късно
Разглеждам онлайн албум със снимки на мои приятели и тогава ги виждам. Тя е в бяла булченска рокля, свойски хванала го под ръка, усмихваща се. Той е точно какъвто го помня от летището, какъвто винаги ще го помня. Моят мъж. U r my one and only.
Разтърсващ разказ!
На един дъх се чете и е много динамичен.
Поздрави!!!
така ми е добре;)
ти порастни и не се крий
много мразя критици, които ги е страх да си кажат кои са.
пиша защото имам нужда да го правя, без да очаквам нещо
съжалявам ако дразня някого
и как пешо изпил две бири и паднал пиян
пък на другата сутрин съм станала, изкъпала съм се измила съм си зъбите и съм отишла на работа, пък там имало задръстване, разбираш ли? и съм стояла 40 мин в него.
всичко се върти около него:)
:)