The seven circles of inferno

Часът е два. Пръстите ми сънливо тракат по изтритата клавиатура. Бутилката самотно дреме преполовена на масата. Главата ми се удря в зеления екран.
При поредния удар се разнася трясък, волтова дъга се извива през очите ми.
Вакуумът ме всмуква. Билиони електрони се втурват към мен с устрема на Чапаевска дивизия . Летя през тях, преминавам през анода и зареден с 20 киловолта се втурвам към виодеокартата, дъното, харда, всичко се слива в един бесен танц. Аибиема е мъртъв.
И ето аз излитам в ефира.
Свободен, в един пространствено временен континуум с неизвестни параметри.
Появява се силует. Приближава се към мен.
С две пернати на раменете е.
Тоя съм го виждал веднъж.
Михаил, арахангел.
Всичко е ясно, време е.
Летим сред потоци рентгенови лъчи, преминаваме през черни дупки .
Дълги и космати.
В центъра на вселената сме - информира ме Михаил заставайки пред тъмния силует на врата. Протяга ръка.
Билион звезди светват поздравявайки ме:
WELCOME TO HELL..
Оглеждам се, Venom ги няма. Михаил отваря вратата, аз влизам.
Тръгвам напред и не се обръщам.
Тъмно като в кучи гъз.
Пак врата.
Първи кръг.
Любопитен съм.
Земята. Брулени хълмове. Големи и обли.
Дрезгаволилав смях.
Виолетов оргазмотрон белязан с древни знаци – недостроена пирамида и всевиждащо око, лек диоптър..
Хираааам, Хираам, - къде си сложил пергела на Кандински, бързо го донеси заедно с жълтия чук... довършваме шахматната дъска..
Синя пяна, едва доловим силует.
Изчезва.
Продължавам нататък.... пътят е стръмен, задъхвам се.
Врата.
Втори кръг.
Horst Wessel.
Marlene Dietrich..
Синьо танго…Eine Nacht in Monte Carlo..
Schnaps…
Взривовете отекват навсякъде, шрапнели пищят злобно покрай мен.
Отчетливо се чува един познат звук.
Картечница, немска. Шумна смяна на лента..
Тишина.
Обкован със сребро грамофон.
Леко изкривена и проскъцваща плоча:

Ob's stürmt oder schnet,
Ob die Sonne uns lacht,
Der Tag glühend heiß
Oder eiskalt die Nacht.
Doch froh ist unser Sinn,
Es braust unser Panzer

Im Sturmwind dahin.
Trifft uns die Todeskugel,
Ruft uns das Schicksal ab,
Dann wird uns der Panzer
Ein ehernes Grab.

Иглата на грамофона отскача със стържещ звук. ..тишина.

Стъпките ми гръмко отекват по адския кълдъръм.
Отново врата. Отварям .
Изненада.
Двадесет и седми април е, два часа следобед .
В Зонатата съм.

Слънцето е слязло на земята и изгаря обезлюдяващия град.
Тишината е надвиснала над мен.
Невидимата отрова коварно пронизва костите ми.
Злото е навсякъде а от мен очакват да го превърна в добро.
Отварям поредната бутилка "Кагор" а в полето се прескачат бъдещи двуглави зайци.
Сещам се за думи прочетени някога :
"Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!".
Няма щастие даром, това ще го разбера по късно.
Затръшвам вратата.
Бог обича троицата а аз все пак съм в ада.

Продължавам напред.
Бяла стая.
Сизиф отчаяно реди пирамиди от рими.
Разсипват се.
Той не се предава.
Пред него е цяла вечност.
Поет със стетоскоп внимателно прислушва таланти.
Преглежда ги за хемороиди.
Имат.
Вътрешни.
Но не знаят.
Блажени са бедните духом, а господ е мъртъв.
Нерон е подпалил Рим за кой ли път и се наслаждава на огъня бозаейки от Лупо.
Русата Попея му готви въжето.
Намазва го със сапун.
Трите прасенца весело се търкалят в бозата която сами са сътворили.
Цялото кралско войнство крещи:
Снежанка е гола!!
На кола.
През кривото огледало Али баба мери носа си с педи, и двете са му малко.
Предводителя на филистимляните опъва редовно ушите на месията, скрижалите са изядени вместо риба и хляб.
Афродита е протегнала ръка с поредната ябълка на раздора.
Парис е отчаян.
Хубавата Елена се оказва травестит, а Троя е изгубена.
Селянки надуват гайди и се кълнат - не съм от тях како Сийке.
Синът Трандуилов плете мрежи за медицинските сестри защото се плаши от клизми.
Повелителят на мухите отдавна не е Нещото а вечния еврей го е спазарил със Свети Петър за пет сребърника.
Лъвът безучастно гледа хорската суета, кръстословицата не го интригува, позната е.
Всевиждащото Око не го изпуска а Луцифер е в одеждите на Черноризец Храбър.
Гларуси се вият над момичето с меченцето в ръка и цвъкат на поразия.

Влиза Доктора.
Прочита за кой ли път правата на болните.
Раздава им поредната доза хахопиридол.
Здравната каса обаче не му плаща за това.
Време е за излизане

Вървя напред .
Пети кръг.
Евтин хотел.
Тежка миризма на куче по пекински.
Влизам в ресторанта. Носят ми менюто.
В клетки.
Избирам боа.
С удоволствие наблюдавам как я разфасоват пред мен.
Кръвта е събрана във висока чаша.
Не обичам змии.
Не съм и гладен.
Всъщност съм влязъл заради Нея.
Наблюдавам елегантните движения на ножа, твърдата и гръд и изящните и рога.
Изкусителка. 
Повежда ме към стаята.
Oгромно огледало с рамка от ковано сребро.
Поглеждам...

...Краят на пътя се вижда...
Горещо е.
Навсякъде клади.
Басет пече на шиш поредния несъстоял се Феникс.
Танатос вади ноктите на Кант...

Острието проблясва в ръката и.
Поднася ми чашата.
Отпивам.
Като наркотик е.
Удар.
Брадатото ми сърце описва дъга и пада на пода.
Всъщност, то е непотребно.
За ада.
И за нея. 


Оня с двете пернати пак е пред мен.
Посочва ми Пътя.
Вървим бавно.
Минаваме през вкаменена гора.
Вятърът свирепо вие но не чуствам студ.
Пристигам.
Шести кръг.
Схлупена къща.
Приближавам.
Тя се разтърсва.
Под основите и се подава чудовищен пачи крак.
Подскача и се снишава враждебно.
Мръсният прозорец се отваря с отвратително скърцане.
Чувам гробовен глас – Влизай.
Отварям вратата.
Лакшми.
С черен гарван на рамото.
Реди наниз от  мухоморки.
Червени.
Поглежда ме с трите си очи и ми подава чаша амрита.
Това е твоят дом – проговаря гарванът .
Пляска тежко с крила и излита.
Сами сме.
Лакшми ме обладава.
Раздира гърба ми с нокти.
Впива зъби във вените ми.
Кръвта ми бавно изтича.
Виждам отново Белия тунел.
---------------------------------------
Часът е два и половина.
Пръстите ми  отново тракат сънливо по изтритата клавиатура.
Бутилката съучастнически ми намига.
Довършвам я.
Троша стъклото...
Наясно съм със себе си.
Седмия кръг е най жесток.
Това е действителността.
Искам отново в ада.
Искам.
Лакшми.

www.shtyrkel.net