The race is long...

Don’t waste your time on jealousy; sometimes you’re ahead, sometimes you’re behind. The race is long, and in the end, it’s only with yourself. 

Та на базата на есето е създадена песничка, че чак и клип е направен. Малко заплетено стана, но ето го и клипа, който е... велико.



Да се върнем на момента, че пътят е дълъг и, че понякога ще печелим, а понякога губим и в крайна сметка сме си сами срещу себе си.
Сетих се за този цитат вчера, когато ме откъсаха на един кофти изпит. Беше очаквано, аз почти нищо не бях чел и все пак ми стана кофти. Това заедно с разни други малки и средни провали ме накараха да се замисля за съзтезанието в което повечето хора са се впуснали.
Да доста народ възприема живота като голямо състезание. Не ги виня, все пак така ни е устроено обществото - състезание за оценки в училище, състезание за влизане в университет, състезание за повишение в работата... И въобще общество малко или много (и май все повече) базирано на принципа, че вторият е първият губещ.
Аз общо взето по-голямата си част живота съм си я изкарал по този принцип (въпреки, че реално обикновено бях я първия, я третия губещ...) и сега изведнъж смятам, че къде по-голяма истина за живота е, че състезанието е дълго, резултата променлив, а накрая си оставаш сам със себе си.
Просто май имам нужда от малко почивка. Хубаво е все още да имаш свободата да кажеш - "Не ми се играе сега, ще си полежа на пейката и ще се наслаждавам на малките наща."
Хубави са тия малки моменти в които времето спира и красотата на цялата вселена се концентрира в нещо малко. Не, нямам предвид цветенце или пеперудка. Радвам се на други неща - например на малка торбичка носена от вятъра по Солунска (почти като в Американски прелести) или как сам очистих целият противников отбор на CS:Source(при това въоръжен с 1-1, ама и ония си бяха леймъри де) . Като стана въпрос за CS:S тъкмо си намерих сродна душа да си играем по цели нощи (с малки почивки за C&C:ZH) и човека не си взе изпитите... И трябва да прекъсне...
Та така.
И освен това Маги си поиска "Спасителя в ръжта". то верно, че книгата стоя у мен почти една година, но все пак ми се ще да я беше забравила. Сега ще трябва да дам поне 15 лева на някакъв кожоде-продавач на стари книги. Ей тия са големи гадове.
Такива ти ми неща тия дни.